Вихърът на Жътваря
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-932-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихърът на Жътваря». Краткое содержание книги:
А това свирепо лице срещу нея бавно връщаше ума й на мястото му. И сега тя разбра кои бяха четириногите хора и какво бяха. Спомни си какво е да стоиш права, да бягаш на два крака, вместо на четири. Спомни си един стан, копаенето на зимници, първите къщи със стени от чим. Спомни си семейството — брат си — и нощта, в която демоните дойдоха, за да отнемат всичко.
След дълго и мълчаливо взиране в нея той се изправи. И тръгна.
Тя се поколеба, след това се надигна.
И го последва. Отдалече.
Крачеше към изгряващото слънце.
Ток се почеса по белега на мястото на едното си око и загледа децата: тичаха около първите запалени лагерни огньове. Около огньовете шетаха старци с железни котли и увити в кожи меса за печене — бяха жилави, калени хора, но дългите дни поход бяха притъпили плама в очите им и не един от тях се сопваше сърдито на децата, щом се доближат много.
Видя Червената маска, с Масарч, Натаркас и още един, с червена боя по лицето — появиха се близо до участъка, заделен за юртата на бойния главатар. Щом зърна Ток, Червената маска се приближи.
— Кажи ми, Ток Анастер. Ти пазеше похода ни по северния фланг днес — видя ли следи?
— Какви по-точно?
Червената маска се обърна към спътника на Натаркас.
— Торент яздеше от юг. Видял е дири, следващи пътеката на антилопа — на десетина пешаци…
— Или повече — намеси се Торент. — Опитни хора.
— Не са ледерии значи — предположи Ток.
— С мокасини — отвърна Червената маска с тон, издаващ раздразнението му от прекъсването на Торент. — Високи, тежки.
— Нищо такова не съм забелязал — каза Ток. — Макар да признавам, че гледах повече линията на хоризонта.
— Тук ще е станът ни — каза Червената маска. — Ще срещнем ледериите на три левги оттук, в долината Баст Фулмар. Ток Анастер, ще останеш ли със старците и децата, или ще ни придружиш?
— Имал съм предостатъчно битки, Червена маско. Казах, че отново се видях войник, но дори и обозът има нужда от охрана, а точно сега съм готов само за това. — Сви рамене. — Може би по-нататък.
Очите зад люспестата маска изгледаха Ток няколко мига, после бавно се извърнаха.
— Торент, ти също ще останеш тук.
Воинът се вцепени от изненада.
— Бойни главатарю…
— Ще започнеш да обучаваш децата, които са близо до смъртните си нощи. Лъкове, ножове.
Торент се поклони.
— Както заповядаш.
Червената маска ги остави, Натаркас и Масарч тръгнаха след него.
Торент изгледа накриво Ток.
— Моят кураж не е прекършен.
— Още си млад — отвърна той.
— Ти ще наглеждаш по-малките деца, Ток Анастер. Само това и нищо друго. Ще стоиш с тях настрана от мен.
На Ток му беше дошло до гуша от този.
— Торент, ти яздеше до стария ви боен главатар, когато оулите ни изоставиха пред ледерийската войска. Внимавай с дръзките си хвалби за кураж. А когато дойдох при вас и замолих за живота на войниците ми, ти ми обърна гръб с останалите. Мисля, че Червената маска току-що ти взе мярката, Торент, и ако чуя нова заплаха от теб, ще ти дам повод да ме прокълнеш — с последния си дъх.
Воинът се озъби в зла усмивка.
— Единственото, което виждам в едното ти око, Ток Анастер, ми подсказва, че ти вече си прокълнат. — Обърна се и се отдалечи.
„Е, да, кучият му син е прав. Тъй че може би не съм толкова добър в тези компромиси, колкото си въобразявах. За тези оули това е начин на живот в края на краищата. Но пък и малазанските армии са доста добри в това — нищо чудно, че никога не съм се вмествал добре.“
Няколко деца минаха забързано покрай него, с оцапано с кал прощъпулниче по петите им — мъчеше се да не изостане. Шумната групичка се скри зад една от шатрите и малкият спря и се разрева.
„М-да, ти и аз — двамата.“
Изпръхтя с устни, високо, и детето го погледна, ококорено. След това се засмя.
Ток се почеса по белега, който отново го засърбя ужасно, после пак се изпърдя с устни. „Виж ти каква невинна забава. Е, Ток, взимай си наградите където и когато можеш.“
Червената маска стоеше в самия край на просналия се стан и оглеждаше хоризонта на юг.
— Има някой там.
— Така изглежда — отвърна Натаркас. — Чужденци… Крачат по земята ни, все едно е тяхна. Бойни главатарю, ти нарани Торент…
— Торент трябва да научи цената на почитта. И ще го направи, като стане учител на куп непослушни хлапета. Когато отново дойде при нас, ще е по-разумен. Оспорваш ли решенията ми, Натаркас?
— Да ги оспорвам? Не, Бойни главатарю. Но понякога ще ги разчепквам, ако изпитам нужда да ги разбера по-добре.
Червената маска кимна и каза през рамо на воина, застанал малко по-настрани.
— Вслушай се в тези думи, Масарч.