Вихърът на Жътваря

Тя го погледна и каза:

— То да бяха само пъпки…

— Ужасно жестока. Караш ме да подозирам, че всъщност си ме желаела.

Джанат се обърна към Бъг.

— Що за лечение си ми приложил, Бъг? Светът ми изглежда… по-малък. — Почука се по слепоочието. — Тук вътре. Мислите ми пътуват докъде ли не… и чезнат в бяла пустота. Блажена забрава. Тъй че помня какво се е случило, но и шепот за чувство не стига до мен.

— Джанат, повечето защити си бяха твои. Нещата ще се… разширят. Както и да е, не е чак толкова изненадващо, че развиваш привързаност към Техол, виждаш го като свой млад закрилник…

— Чакай, чакай, старче! Привързаност? Към Техол? Към бивш ученик? Това е по всякакъв въобразим начин отвратително.

— Мислех, че е обичайно — каза Техол. — Все пак историите, които съм чувал…

— Обичайно е за глупаците, които бъркат любовта с уважението — само за да заситят жалкото си его, бих добавила. Обикновено мъже при това. Женени мъже. Това е… долно…

— Джанат, ти… Не, край. — Техол потърка ръце и се обърна към Бъг. — Леле, тая чорбичка мирише чудесно.

Ублала Пунг се върна — провря се с наведени рамене през вратата.

— А бе, тоя зарасляк е много гаден на вкус.

Тримата го зяпнаха. Най-сетне Бъг проговори:

— Виждаш ли онези изрязани кратуни, Ублала? Донеси ги тука да ви ги напълня с воайорската супа.

— Мога да изям цяла кокошка сам, толкова съм гладен.

Техол му посочи настъпената.

— Ей я там, Ублала.

Грамадният мъж погледна мъртвата кокошка, после тикна кратуните в ръцете на Техол.

— Бива.

— Малко пера ще ми оставиш ли? — попита Джанат.

— Бива.

— Имаш ли нещо против, Ублала, ако ние останалите ядем… горе на покрива? — попита Техол.

— Че яжте си.

— След вечерята — продължи Техол, докато полукръвният се разполагаше на пода и късаше кокошката на две. — Казвам, след вечерята, Ублала, можем да поговорим за това, което те безпокои, нали?

— Няма к’во да говорим — отвърна Ублала с уста, пълна с пера, кожа и месо. — Трябва да ви заведа при него.

— При кого?

— При героя. Тоблакая.

Техол погледна Бъг и видя в очите му неприкрита тревога.

— Трябва да проникнем в двора — продължи Ублала.

— Ъъ, да де.

— И да гледаме да не ни убие.

— Май каза, че няма к’во да говорим!

— Казах де. Няма.

Джанат си взе кратунката със супа.

— Значи трябва да се катерим с една ръка нагоре по стълбата? И очакваш аз да съм първа? За идиотка ли ме мислиш?

Техол я изгледа намръщено, после лицето му светна.

— Имаш избор, Джанат. Тръгваш след мене и Бъг и рискуваш да си загубиш апетита, или ние сме след тебе и те издигаме към небесата с възторжените си въздишки.

— А не може ли нито едното, нито другото? — И тя тръгна навън към уличката.

Откъм Ублала се разнесе ужасно хрущене и Техол и Бъг бързо се ометоха след Джанат.