Вихърът на Жътваря

Ето, че още една смътна, неизказана тревога беше поразила Ублала Пунг. Можеше да е поразен от любов — или поразен от страх от любов. Полукръвният живееше в свят на тревога, което общо взето беше по-скоро изненадващо. Но пък и онази безспорна ценност между краката му гарантираше подобаващ брой поклоннички, женски очи, светнали с блясъка на притежанието, на алчност и зло съперничество — накратко, най-обичайните черти за един култ. Но си беше култ по възможно най-неподходящите причини, както ясно показваше раздразнението на Ублала. С дребното си мозъче той искаше да бъде обичан заради самия него.

Което, уви, го правеше пълен идиот.

— Ублала — рече Бъг, без да вдига глава от котлето, — погледни нагоре, ако обичаш, да се убедиш дали ония очи мънистени, дето ни гледат оттам, са на господаря ми. Ако е тъй, моля те бъди така добър да го поканиш да слезе на вечеря.

Ублала наистина беше височък и щом се надигна и примижа нагоре към Техол, лицето му се оказа на ръка разстояние. Техол се усмихна, потупа го по главата и рече:

— Приятелю, ако обичаш, отдръпни се от това, което служи за стълба тука — предвид немощните усилия на слугата ми да я ремонтира използвам дефиницията доста предпазливо, — за да мога да сляза по начин, подходящ за положението ми.

— Какво?

— Разкарай ми се от пътя, тъпак!

Ублала се дръпна, присви се и изсумтя.

— Защо е толкова нещастен? — попита и показалецът му щръкна към Техол. — Светът е на свършване, но пука ли му на него за това? Не. Не му. Изобщо. Светът свършва. А той?

Техол се завъртя и намести крака си на най-горната стъпенка на стълбата.

— Речовити ни Ублала Пунг, кога ли ще можем да проследим нишката на мисълта ти докрай? Отчаян съм. — Кракът му зашари отчаяно във въздуха.

— При гледката, която ни предлагате, господарю, отчаяние наистина е точната дума — рече Бъг. — По-добре да не гледаш, Джанат.

— Много късно — отвърна тя. — За мой ужас.

— Ужас, живея с воайори! — Техол успя да напипа стъпенката с крак и бавно заслиза.

— Мислех, че са кокошки — каза Ублала.

Чу се отчаяно кудкудякане, последвано от хрущене.

— Уф!

— Проклет да си, Пунг! — изруга Бъг. — Тая ти ще я ядеш. Цялата и сам! И можеш да си я сготвиш сам!

— Ама тя сама ми се навря в краката! Ако беше построил повече стаи, Бъг, това нямаше да се случи.

— А ти ако се разхождаше на улицата вместо тук — и още по-добре, ако беше престанал да се тревожиш за разни неща и да си носиш грижите тук — да не говорим, че винаги идваш около вечеря…

— Хайде, хайде — прекъсна го Техол, смъкна крака си от последното стъпало и си оправи одеялото. — Кокошката е готова, тук е тясно и няма място за спорове, кокошият мозък на Ублала не държи да спори с нашите, тъй че ще е най-добре да…