През дебрите на Балкана

Близо до нас се чуха силни женски крясъци.

— Изворът е натам — кимна нашият водач.

— Където се карат на висок глас ли?

— Да. Всъщност трябва да знаеш. Казват, че тази вода тук помага за лечението на някои болести. Когато не тече достатъчно, жените, дошли да си налеят от нея, се карат.

Заобиколихме един олеандров храст и спряхме пред топлия минерален извор.

Водата течеше в една вадичка, чието дъно имаше цвят на охра, от което можеше да се направи изводът, че изворът съдържа желязо. Днес водата в него беше съвсем малко. Извираше от една кръгла вдлъбнатина в земята, която имаше също такава червеникава утайка. От утъпканото място наоколо се виждаше, че тук идват много хора.

Край вдлъбнатината имаше камъни, които сигурно бяха донесени тук, за да се сяда на тях.

В този момент там имаше само три особи, и то от женски пол: две жени и едно момиче на около осем години.

Едната от жените беше добре облечена, макар и не особено чисто и с доста солидно телосложение. Нейния джафкащ, фалцетен глас бяхме чули. Тя стоеше права с гръб към нас и понеже продължаваше да крещи, не чу идването ни.

В краката й имаше няколко парцала и едно старо гърне със счупена дръжка. Гърнето беше паднало и от него бавно течеше гъста, сивокафява течност, която не изглеждаше особено апетитна.

Другата жена седеше върху единия от камъните. Облечена беше бедно, с тъмна пола, а около тялото й бе увито допотопно парче плат, което покриваше целите й ръце, но иначе изглеждаше доста чиста, по-чиста от другата, чиито дрехи бяха сравнително нови. Лицето й беше изпито. Мизерията беше сложила върху него тъжния си, тайнствен знак. Детето до нея бе облечено само в памучна риза, която вече му бе окъсяла и изглеждаше доста избеляла.

Джафкащата дебелана бълваше толкова бързо гневните си думи, че човек трудно можеше да ги проследи. Добре се разбираха само изразите, на които наблягаше с двойно по-голяма сила. Дори и хамалин не би могъл да измисли по-силни ругатни. На всичко отгоре удряше с юмруци ту другата жена, ту плачещото дете.

Като ни видя, другата жена направи едно движение, което накара лаещата Ксантипа да се обърне към нас.

[#1 Ксантипа — съпругата на гръцкия философ Сократ, прочута със свадливия си нрав. — Бел. пр.]

О, небеса! Какво лице видях само! В сравнение с нея, татуираната физиономия на който и да е островитянин от южните морета ще е истински идеал за красота. Причината беше, че жената бе намазала лицето си с гъста червена кашообразна маса. Изглеждаше ужасно. Като ни видя, тя се отдръпна от другите и спря гърмящия поток от думи.

— Мир вам! — поздравих аз.

— Во веки веков, амин! — отвърна тя. Тези думи ме накараха да предположа, че е българка с гръцко вероизповедание.

— Това ли е лечебният извор?

— Да, господарю, този извор е известен в цялата страна и извън пределите й.

Към тази информация тя добави стотици болести, които водата му лекувала, както и още толкова чудеса, случили се край извора.