Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
На равни интервали излизаха и се връщаха отделения съгледвачи, които донасяха новини за боевете навън. Бранителите караха нашествениците да платят за всяка улица и къща, но изходът бе предрешен.
След като изтърпя известно време, Лизли каза:
— Щом битката е загубена, защо не заповядаш на момците си да напуснат града?
— Съжалявам, но няма как заповедите ми да стигнат до тях — отвърна Джеймс и на лицето му се изписа искрено съжаление. — А и за да подейства планът ни, нашествениците трябва да помислят, че сме хвърлили всичките си сили тук.
— Голям гадняр си — каза Лизли. — Не знам дали аз щях да мога да заповядам толкова много от хората ми да идат на сигурна смърт.
— Разбира се, че би могъл — отвърна му спокойно Джеймс. — Ако работата ти е да опазиш Кралството, жертваш един град, дори да е градът на принца.
— Е, какъв е планът?
— Имам тук долу няколко хиляди бурета с квеганско огнено масло, и са приготвени да се излеят в каналите. Рано или късно онези копелета над нас ще се досетят, че част от населението се крие в каналите, и когато го направят, съм им приготвил малка изненада.
— Няколко хиляди? — Ригър подсвирна от възторг. — Това му се вика гадна работа. Огънят ще се разнесе по водата.
— Нещо повече — каза Джеймс и му посочи една верига, сравнително нова на вид, която висеше до една от стените. До нея беше поставен един войник, който трябваше да я пази.
— Тя пък за какво е?
— Това го взех от стария Ги дьо Батира, когато побягнахме от Арменгар. Дръпнеш ли тая верига, пускаш тънка струя нафта в тунелите. Има сложна система дренажи, тръби и водостоци…
— Знам ги. Първите канали на стария град. Били са запушени, когато са построили по-дълбоките канали преди сто години.
— Е, сега са отворени. — Джеймс се облегна на стената. — Има някои предимства в това да разполагаш с всички планове за строеж на сгради и обществени места из града. Когато тези водостоци се запълнят от нафтата, тя ще проникне към по-широките тунели. Ще се свърже със съществуващия вече в каналите газ от квеганското масло, плаващо над мръсотията, и колкото бурета с масло се изсипят там, огньовете ще ги подхванат и целият град ще духне.
— Ще духне?
— Ще се взриви — каза Джеймс. — И два камъка няма да останат от Крондор, когато прахът се слегне.
— Проклет да съм! — изруга Ригър.
— Това е единственият дом, който съм познавал — промълви Джеймс. — Каналите и двореца, крадци и благородници. Роден съм в Крондор.
— Ако се каниш да умреш тук, няма ли поне да ми дадеш възможност да се поотдалеча малко преди да дръпнеш тази верига?
Джеймс се засмя.
— Разбира се. Щом дръпнем веригата, ще разполагаме с около час, освен ако вече огънят не е пламнал от тази страна на каналите. — Сви рамене. — Не знам колко време ще имаме тогава. — Посочи една врата в източната стена на тунела. — Там има тунел, водещ в една сграда в предградията. Както казах, това беше най-добрият маршрут на Тревър Хъл и Шегаджиите за контрабанда в и от Крондор.
— Значи отпращаш всички, дърпаш веригата и бягаш презглава?
— Ами нещо такова. — Джеймс се ухили.
Ригър приседна до брат си.
— Не че държа да си показвам носа посред бял ден, обграден от армия нашественици, но ще рискувам, вместо да седя тук и да чакам да се опържа.
Някакъв шум накара всички да вдигнат очи към тавана — пода на мазето на старата мелница. Капакът беше скрит, но пазачите пристъпиха тихо до него с готови за бой оръжия.
— Май са стигнали вече в тази част на града — прошепна Джеймс.
— Или някой се опитва да си намери скривалище — отвърна му също шепнешком Лизли. — Може да е някой от моите хора.
Джеймс даде знак на един от стражите и мъжът кимна, остави меча и щита си на пода и тихо се заизкачва по стълбището към капака. Бутна го леко, надникна и отстъпи, явно изненадан.
— Милейди — промълви той.
Джеймс рязко извърна глава и видя жена си да слиза по стълбите.
— Какво търсиш тук! — викна й той.
Гамина вдигна ръка.
— Не ми говори с такъв тон, Джими.
Джеймс едва удържа гнева си.
— Ти трябваше вече да си в Даркмоор, с Арута и момчетата. Небеса, как си дошла тук?
Беше кална и с оцапано лице. Косата й беше разрошена и покрита със сажди.
— Забравил си, че Пъг ти даде едно от онези цурански транспортни кълба. Аз — не.
— Но как се сети къде да ме намериш?
Тя го погали по бузата и каза:
— Глупаво старче! Нима си мислеше, че не мога да ти прочета мислите макар и на цял свят разстояние?
Ядът му затихна.
— Защо дойде? Знаеш, че може изобщо да не успеем да се измъкнем оттук.
Очите й се насълзиха.
— Знам. Но нима мислиш, че след всички тези години заедно бих могла да живея без теб?