Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Увеличи снимките, които Сейнт Джеймс бе направил в къщичката на Камбри. Увеличител, проявител, фиксаж. През цялото време умът й бе зает с това, което щеше да му каже; с начина, по който щеше да му го каже, и с това дали обяснението и извинението ще успеят да сложат край на отчуждението им.
Наближаваше полунощ, когато завърши работата си в тъмната стаичка: проявяването, измиването, изсушаването и почистването. Изгаси лампите, събра снимките и отиде да потърси Сейнт Джеймс.
Чу движението по стълбите, преди да я види. Беше разположил на леглото си всички материали по този случай и ги оглеждаше, като се чудеше кой ли от тях би могъл да оправдае не само сестра му, но и Питър Липли, и Джон Пенелин. Нещо присветна на вратата и го извади от съзерцанието му. На фона на сенките в коридора се появи бялата блуза на Дебора. В ръката си държеше снимките.
Сейнт Джеймс се усмихна.
— Свърши ли?
— Да. Отне ми малко повече време, отколкото си мислех. Не съм свикнала с увеличителя. Понеже е нов и… е, това го знаеш, нали? Колко глупаво!
Сейнт Джеймс си помисли, че ще му подаде снимките, но тя не го направи, а се приближи до долния край на леглото. С една ръка стискаше снимките до тялото си, а с другата държеше високата тънка колона на таблата.
— Трябва да поговоря с теб, Саймън.
За момент нещо в лицето й му напомни за шишето мастило, разлято върху един от столовете в трапезарията, и за изповедта на едно разтреперано десетгодишно момиченце с протрити обувки. Но гласът й показваше, че за нея с дошъл моментът на равносметката. Сейнт Джеймс усети онази слабост, която обикновено придружаваше пристъпа на страх.
— Какво има? Какво е станало?
— Снимката. Знаех, че някой ден ще я видиш, и исках да я видиш. Това беше най-силното ми желание. Исках да знаеш, че спя с Томи. Исках да го знаели, защото разбрах, че това може да ти причини болка. А аз исках да ти я причиня, Саймън. Отчаяно желаех да те накажа. Исках да си представяш как правим любов. Да ревнуваш. Да не ти е безразлично. И аз… Саймън, презирам се за това, което ти причиних!
Думите й бяха толкова неочаквани, че го поразиха. В един нелеп момент той убеди себе си да не разбира накъде бие Дебора и си позволи да приеме, че тя говори за снимките на Камбри, и то неща, които му е трудно да схване. По онзи мигновен начин, по който работят мозъците, бързо взе решение да насочи разговора натам. За какво говориш? Да ревнувам от Томи? Каква снимка, Дебора? Не разбирам. Или още по-добре, да отмине това с безразличен смях. Просто шега, която не мина. Но докато събираше сили да отговори, Дебора продължи и изясни докрай мисълта си:
— Толкова те желаех, когато заминах за Америка. Ужасно те обичах и бях сигурна, че и ти ме обичаш. Не като брат, чичо или нещо като втори баща, а като мъж, като равен. Знаеш какво имам предвид. — Думите й бяха толкова нежни, гласът — толкова тих. Сейнт Джеймс не можеше да откъсне поглед от лицето й. Стоеше, неподвижен и неспособен да отиде при нея, макар всяка частица от тялото му да копнееше за това. — Дори не съм сигурна, че мога да обясня какво ми беше, Саймън. Бях толкова уверена, когато заминах; толкова сигурна в това, което съществуваше между нас. И след това зачаках да отговориш на писмата ми. Отначало не разбирах — смятах, че е станало нещо с пощата. След два месеца ти се обадих и чух как ми говориш като чужд. Казваше, че кариерата има големи изисквания към теб. Отговорностите се натрупвали. Конференции, семинари и доклади за писане. Щял си да отговориш на писмата ми, когато можеш. И как е училището, Дебора? Справяш ли се? Намери ли си приятели? Сигурен съм, че ще се справиш добре. Имаш дарба. Талантлива си. Пред теб има само блестящо бъдеще.
Сейнт Джеймс каза единственото нещо, което успя да се сети:
— Спомням си.
— Осъждах се. — Тя му се усмихна треперливо. — Бях недостатъчно хубава, недостатъчно умна, скучна, коравосърдечна, нелюбяща, непривлекателна за теб… недостатъчно.