Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
„Ти там! Стой в шибаната кола! — изкрещя Дениз на Надин. — А ти слизай от шибаната кола! — изкрещя ми на мен, но после се вгледа по-внимателно в Надин и ченето й увисна. — Ти си онова момиче от купона“ — успя да промълви и изведнъж и двете ревнаха. — Спрях и тъжно поклатих глава. — Така че се обърнах към Надин, която бе побеляла като платно, и стиснах ръката й да не се тревожи. — Ще трябва да се обясня — рекох утешително. — Я най-добре си се прибери у вас, а аз ще ти се обадя, като свърша, окей?
„Страшно съжалявам — отвърна ми тя през сълзи. — Не исках да стане така. Чувствам се отвратително.“ Което си беше самата истина. Нито един от двама ни не искаше да се случи точно това, така че и двамата се чувствахме отвратително. Но станалото — станало. А фактът, че с Надин се чувствахме отвратително, никак не топлеше Дениз. — Поклатих бавно глава, мъчейки се да намеря някаква логика в събитията. — Но нали знаеш: човек не избира в кого да се влюби. Просто се влюбва. А Когато наистина се влюбиш — с оная всеизгаряща любов, онази похотлива любов, когато двамата живеете и се вдишвате един друг по двадесет и четири часа в денонощието — какво можеш да направиш? — Свих рамене и отговорих сам на въпроса си: — Нищо не можеш. Ако минат дори само няколко часа без другия, направо полудяваш. Точно такава любов ни сполетя нас с Надин. Прекарвахме всеки миг от денонощията си заедно. И на работа да отидех — а това рядко се случваше, — тя идваше с мен до Лонг Айлънд и намираше с какво да се занимава до обяд. Когато имаше манекенска сесия, аз я закарвах и я чаках отвън, докато свърши. Буквално бяхме луднали един за друг.
Както и да е, лимузината замина и останах на четири очи с Дениз. Като чу как Дениз ми крещи, портиерът се скри в сградата. А тя врещеше с всичка сила: „Как можа да направиш такова нещо? Ожених се за теб, когато нямаше нищичко! Делих с теб всички несгоди! Когато банкрутира, аз ти готвех и те изхранвах! Любех се с теб! Бях ти добра съпруга! А ти сега така да ми се отплащаш! Как можа да го направиш?“
В началото, най-вече инстинктивно, се опитах да завържа спор, но всъщност нямах нищо за казване. Тя беше стопроцентово права и това бе известно и на двама ни. Затова захванах да се извинявам многократно и да я убеждавам, че не съм искал да стане така. Накрая тя рече: „Кажи ми само, че не я обичаш — това ми стига“. Сграбчи раменете ми и впери очи в моите, а по бузите й се стичаха сълзи. „Погледни ме в очите, Джордан, и ми кажи, че не я обичаш. Моля те! Стига да не я обичаш, ще се оправим някак си.“
Но само след секунди аз поклатих глава и отвърнах: „Много съжалявам, но я обичам. Не исках това да стане“. И самият аз се разплаках. „Винаги ще се грижа за теб — рекох. — Никога нищо няма да ти липсва.“ Но беше безсмислено. Тя рухна и взе да трепери в обятията ми.
Какво да ти кажа? В този миг се чувствах като най-големия подляр на света. — И тъжно поклатих глава. — А Дениз продължаваше да хлипа безутешно насред тротоара. В този миг някъде из сенките изскочи приятелката й Лиза и я сграбчи в обятията си. После ми каза: „Всичко е наред, Джордан. Аз ще се погрижа за нея. Ще се оправи“. След което ми смигна и отведе Дениз.
Направо ме гръмна. Защото очаквах Лиза да ми е бясна. Но тогава не знаех, че тя самата има извънбрачна връзка. Цялата работа щеше да излезе наяве едва след няколко месеца, когато я спипаха с един местен плейбой на Лонг Айлънд. След което и тя се разведе. — Погледнах Агента маниак и свих рамене. — Това е то, Грег. Такъв е животът на дисфункционалните на северния бряг на Лонг Айлънд. И картината не е никак приятна.
След това в продължение на няколко минути си поговорихме за последвалите събития — за брака ми с Надин, раждането на децата, разрастването на наркоманията ми — Докато накрая стигнахме до темата за Готвача.
— Но такива като нас с Денис — рекох — така се вживяват в легендата, че като говорим за миналото — говорим за легендата, а не казваме самата истина. И това няма нищо общо с евентуалните му подозрения, че мога да записвам разговора ни. Ако имаше подобни съмнения, изобщо нямаше да вдига телефона, когато му звъня.
Тук по-скоро става въпрос за протокол — Когато говориш за миналото, вплиташ легендата, че да се предпазиш. Затова, като слушаш записите на разговорите ни, ще го чуеш редовно да казва: „Както знаеш, има две версии за нещата — нашата и тяхната“, след което почва да говори за журита и за разумни съмнения в нечия вина.
— Има резон в това, което казваш — кимна Агента маниак, — и то, разбира се, ми е известно. Но с течение на времето на човек му пада гардът. Така че ще чакаме да ни излезе късмета.