Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
— Имаш ли някакви резултати? — попита Красич, който нямаше намерение да му угажда повече. Колкото и да им беше полезен Карл Хаузер, той си оставаше едно подкупно ченге, а Красич не обичаше хора, които предават своите.
— Накрая открих двама автомонтьори в Лихтенберг, които казват, че подменили предната вилка на такъв мотор. Помнят го по две причини — първо, защото чакали цяла седмица да им изпратят резервната част от заводите на БМВ, а освен това собственикът бил англичанин. Предположили, че регистрационният номер е фалшив, и за всеки случай си записали и номера на двигателя.
— Защо не са се обадили навремето? — попита подозрително Красич.
— Твърдят, че не знаели нищо за злополуката. Не четат вестници и не следят местните новини.
— Задници — измърмори Красич. — Предполагам, че собственикът не е платил за ремонта с кредитна карта?
— Не ни е улеснил дотолкова — призна Хаузер. — Платил е в брой.
— Значи няма никакъв напредък — Красич смъкна отново прозореца и запали пура, без да предлага на Хаузер.
Хаузер се ухили.
— Именно тук грешиш, Дарко. С номера на двигателя успях да проверя в заводите на кого е продаден моторът. И тук стигаме до нещо много странно — той помълча, очаквайки ефекта от думите си.
— В какъв смисъл странно?
— Моторът е продаден на централата на криминалната полиция на Великобритания, и според регистрите, не е сменял собственика си — Хаузер се извъртя на място, за да прецени въздействието на казаното върху Красич.
Изражението на сърбина не се измени. Той захапа пурата, всмука дим, извърна се и издиша така, че димът се проточи на тънка струйка през пролуката на прозореца. Не искаше Хаузер да забележи до каква степен го смути наученото. Прекалено дебела ставаше напоследък английската връзка. Красич не вярваше в съвпадения. Смъртта на Катерина беше причинена от някакъв англичанин на мотор; бизнесът закъса тъкмо в британския сектор, и то точно след една загадъчна и гадна смърт; на всичкото отгоре се появява някаква англичанка, която кара шефа да си загуби ума. Това го безпокоеше извънредно много.
— Странно, разбира се — призна той накрая. — Има ли начин да разберем кой точно го кара?
Хаузер удари с длан по коляното си.
— На теб никога не ти е достатъчно, нали? Аз прокопах тунел да ти доставя тези сведения, а ти искаш още.
Красич бръкна в джоба си и извади портфейл.
— Не съм единственият ти клиент, нали? — той отброи няколко банкноти. — Ето ти допълнителното възнаграждение. Ако можеш да ни дадеш име, ще получиш много повече.
Хаузер взе парите с два пръста, като че ли едва сега се бе сетил, че това, което върши, е мръсно и противно.
— Поемам огромен риск — изхленчи той.
— Ако искаш да живееш от полицейска заплата, твоя си работа — отвърна Красич, без да си дава труд да прикрива презрението си. — Има ли още нещо, което трябва да ми кажеш?
Хаузер нахлупи каскета на сивеещата си коса.
— Говори се, че единият от братята Арджуни се опитва да изземе териториите на някои от уличните търговци на Камал. Ще се наложи да запушите дупката, иначе ще си загубите дистрибуторите.
— Благодаря за съвета, Карл — каза саркастично Красич. — Арджуни работи за мен. Така че го остави на мира.
— Също като Марлене Кребс, а? — захили се другият. — Добре се справи там, Дарко. Чувам, че детето също изчезнало. Чиста работа.
— На това му викат предупреждение, Карл. И е редно човек да му обърне внимание.
Хаузер отвори вратата на колата.
— Не е необходимо да се държиш така с мен. Ще се обадя скоро.
Красич запали мотора още преди Хаузер да затвори вратата. Докато колата описваше широк завой и се отправяше към изхода, той промърмори под нос:
— Умирам от нетърпение.
Глава 29
Той стоеше под душа, врялата вода се стичаше по тялото му. Молеше се на Бога най-сетне да се почувства отново чист — след всичко, което се бе случило. На това пристанище поне имаше прилични, самостоятелни душ-кабини. Чувстваше се мръсен от мига, когато изчука онази кучка Калве, а условията на борда на „Вилхелмина Розен“ бяха прекалено примитивни, за да се почисти човек, който се чувстваше толкова омърсен. Трябваше да премахне мръсотията, преди тя да се просмуче през кожата и да отрови душата му.