Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Пракс се опита да си поеме дъх. Внезапната болка, която го изпълни, бе като от удар в слънчевия сплит. Той изтри съобщението. Пристигна ново, след него още три. После дузина. С чувство на ужас Пракс отвори едно от новите.
„Да пукнеш дано.“
— Не разбирам — каза Пракс на терминала. Злобата беше внезапна, всеобща и напълно необяснима. Поне докато не отвори едно от съобщенията, съдържащо връзка към някакъв новинарски материал. Пракс пусна заявка и след пет минути екранът му почерня, върху него за кратко засия в синьо логото на една от големите земни новинарски агенции и се появи названието на поредицата — „Сурови записи“.
Когато логото помръкна, насреща му гледаше Никола. Пракс посегна към настройките, тъй като част от ума му настояваше, че по някакъв начин е влязъл в личните си съобщения, макар да знаеше, че не е така. Никола облиза устни, извърна поглед, после се взря отново в камерата. Изглеждаше уморена. Изцедена.
— Казвам се Никола Мулко. Бях омъжена за Праксидики Менг, човека, който прати зов за помощ, за да открие дъщеря си… моята дъщеря, Мей.
Една сълза потече по бузата ѝ и тя не я избърса.
— Това, което не знаете — което никой не знае, — е, че Праксидики Менг е чудовище в човешки облик. Откакто го напуснах, се опитвам да си върна Мей. Мислех, че гаврите му са били само с мен. Не мислех, че би наранил нея. Но получих информация от приятели, които останаха на Ганимед след заминаването ми…
— Никола — извика Пракс. — Недей. Не го прави.
— Праксидики Менг е опасен насилник — каза Никола. — Като майка на Мей аз вярвам, че тя е била емоционално, физически и сексуално малтретирана от него след моето заминаване. И че предполагаемото ѝ изчезване по време на безредиците на Ганимед трябва да прикрие факта, че той накрая я е убил.
Сълзите вече се стичаха обилно по бузите на Никола, но гласът и очите ѝ бяха мъртви като вмирисана риба.
— Не виня другиго, освен себе си — каза тя. — Не трябваше да си тръгвам, след като не можех да взема и момиченцето си…
37.
Авасарала
— Не виня другиго, освен себе си — каза просълзената жена. Авасарала спря записа и се облегна в креслото си. Сърцето ѝ биеше по-бързо от нормалното и тя усещаше как мислите плуват под леда на съзнанието ѝ. Имаше чувството, че някой може да долепи ухо до черепа ѝ и да чуе как мозъкът ѝ бръмчи.
Боби седеше на огромния креват, от което той изглеждаше малък, а това само по себе си бе впечатляващо. Беше подвила единия си крак под тялото, а върху златистозелената покривка пред нея лежаха наредени истински карти за игра. Пасиансът обаче бе забравен. Погледът на марсианката беше впит в нея и Авасарала усети как бавна усмивка разтяга устните ѝ.
— Мътните да ме вземат — изруга тя. — Те се страхуват от него.
— Кой от кого се страхува?
— Еринрайт е тръгнал на война срещу Холдън и онзи Менг, който и да е той. Те го принудиха да действа. Дори аз не можах да го направя.
— Значи не мислите, че ботаникът е клецал детето си?
— Може и да го е правил, но това — тя почука по замръзналото, обляно в сълзи лице на бившата жена на ботаника — е кампания за очерняне. Залагам едноседмична заплата, че съм обядвала с жената, която я координира.
Скептичното изражение на Боби само накара Авасарала да се ухили още по-широко.
— Това — изтъкна тя — е първото наистина хубаво нещо, което се случва, откакто сме на този летящ бардак. Трябва да се залавям за работа. Мамка му, как ми се иска сега да бях в офиса си.
— Да ви донеса ли чай?
— Джин — каза Авасарала, докато включваше камерата на терминала си. — Ще празнуваме.
В прозорчето на екрана изглеждаше по-дребна, отколкото се чувстваше. Стаите бяха обзаведени така, че да привличат вниманието, без значение в кой ъгъл ще се разположи — изглеждаше като на пощенска картичка. Така всеки, возещ се на яхтата, щеше да може да се изфука, без да каже нито дума. В слабата гравитация косата ѝ стърчеше, сякаш току-що е станала от леглото. Нещо повече, изглеждаше емоционално изтощена и физически смачкана.
„Разкарай това — каза си тя. — Сложи си маската.“
Вдиша дълбоко, направи неприличен жест към камерата и пусна на запис.
— Адмирал Садър — поде тя. — Много ви благодаря за последното съобщение. Попаднах на нещо, което мисля, че ще ви заинтересува. Изглежда, в последно време някой е развил антипатия към Джеймс Холдън. Ако бях с флотата, вместо да се нося през шибаната Слънчева система, щях да ви поканя на чаша кафе и да го обсъдим, но тъй като това няма как да стане, ще отворя за вас някои от личните си файлове. От известно време следя Холдън. Вижте с какво разполагам и кажете дали забелязвате същото като мен.