Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
Пракс кимна, сякаш по този начин можеше да ги накара да проследят логиката му. Холдън поклати глава, спря, а после кимна.
— Бомбата — каза той.
— Бомбата — съгласи се Пракс. — Макар да не са знаели, че второто създание ще се измъкне на свобода, те са го снабдили с мощно запалително взривно устройство.
— Аха — възкликна Алекс. — Схващам! Мислиш, че са знаели, че то рано или късно ще излезе от релсите, затова са му сложили бомба, която да го взриви, ако това стане.
В дълбините на космоса един кораб заварчик се плъзгаше край корпуса на полуготовия съд и волтовата дъга хвърляше ярки светлинни отблясъци върху лицето на пилота.
— Да — кимна Пракс. — Но може да е също така допълнително оръжие или товар, който съществото е трябвало да достави. Аз мисля, че е средство за подсигуряване. Вероятно е така, но може да е и много други неща.
— Добре, само че то я остави — отбеляза Алекс.
— След като разполагаше с време, то изхвърли бомбата — обясни Пракс. — Разбирате ли? То е решило да се промени така, че да отстрани товара си. Не я е сложило там, за да унищожи „Роси“, макар че би могло. Не я е доставило до предварително набелязана мишена. Просто е решило да я изхвърли.
— И откъде е знаело, че трябва да го направи?
— То е достатъчно умно да разпознае една заплаха — каза Пракс. — Механизмът все още не ми е известен. Може да е когнитивен, мрежов или някакъв вид модифицирана имунна реакция.
— Добре, Пракс. Щом протомолекулата може рано или късно да се освободи от всички ограничения, които ѝ поставят, и да се развилнее, докъде ни води това? — попита Наоми.
„Обратно на старта“, помисли си Пракс и започна да излага информацията, която бе възнамерявал да им даде от самото начало.
— Това означава, че където и да се намира главната лаборатория — мястото, на което не са пуснали някое от онези същества, — тя трябва да е достатъчно близо до Ганимед, за да го откарат дотам, преди да се изплъзне от каишката си. Не знам колко време е това, а се обзалагам, че и те не знаят, така че колкото по-близо, толкова по-добре.
— Някоя юпитерова луна или секретна станция — предположи Холдън.
— Не можеш да имаш секретна станция в системата на Юпитер — възрази Алекс. — Трафикът е прекалено оживен. Все някой ще види нещо. Мамка му, преди да стигнем до Уран, там се извършваше по-голямата част от извънслънчевата астрономия. Сложи нещо наблизо и обсерваториите ще побеснеят, че им разваля снимките, нали така?
Наоми забарабани с пръсти по масата. Звукът приличаше на почукването на капещ кондензат в ламаринени въздухопроводи.
— Е, очевидният избор е Европа — отбеляза тя.
— Йо е — каза Пракс и в гласа му се промъкна нетърпение. — Използвах част от парите, за да проуча доставките на онези видове ариламини и нитроарени, които се използват за мутагенни изследвания. — Той млъкна. — Нали не възразявате, че съм го направил? Че похарчих парите?
— Те са за това — успокои го Холдън.
— Добре, та значи мутагените, които започват да действат едва след като ги активираш, се контролират много стриктно, защото могат да бъдат използвани за разработка на биооръжия, но ако се опитваш да работиш с такъв тип биологични системи, ще имаш нужда от тези вещества. По-голямата част от доставките са заминали за Ганимед, но е имало постоянен приток и към Европа. Когато ги прегледах, не можах да намеря получател. Защото са напускали Европа около два часа след пристигането си.
— В посока към Йо — рече Холдън.
— Не беше записано местоназначение, но товарните контейнери, в които се превозват, трябва да спазват спецификациите за безопасност на Земята и Марс. Много са скъпи. А контейнерите от доставките за Европа са били върнати на производителя срещу кредит с транспортен кораб, потеглил от Йо.
Пракс си пое дъх. Беше като вадене на зъби, но бе почти сигурен, че е изложил всички необходими доводи, за да бъде доказателството ако не убедително, то поне силно правдоподобно.
— Е — обади се Еймъс, провлачвайки думата почти до три срички. — Значи лошите вероятно са на Йо?
— Да — отвърна Пракс.
— Мамка му, докторе. Така да беше казал.
Тягата създаваше гравитация от цяло g, само че без лекия кориолисов ефект на станция Тихо. Пракс седеше в каютата си, приведен над ръчния терминал. По време на пътуването до станцията бе имало моменти, когато единственото, което го разсейваше, бе гладът и сърдечната болка. Физически нищо не се бе променило. Стените все така го притискаха. Въздушният рециклатор все така тракаше и бръмчеше. Само че сега, вместо да се чувства изолиран, Пракс се намираше в центъра на необятна мрежа от хора, всички съсредоточени върху същата цел като него.