Войната на Калибан

— Пак ти загубих мисълта — каза Холдън. — Защо трябва да е наблизо?

— Време за транспорт. Мей може да отиде навсякъде, ако има достатъчен запас от лекарства, но тя е по-издръжлива от… създанията.

Холдън вдигна ръка като ученик, който иска да попита нещо.

— Добре, може да не съм чул правилно, но да не би току-що да каза, че онази твар, която разкъса кораба ми, замери ме с петстотинкилограмов палет и едва не си прогриза път до реактора, е по-крехка от четиригодишно момиченце без имунна система?

Пракс кимна. Пронизаха го ужас и скръб. Мей вече не беше на четири. Рожденият ѝ ден бе минал предишния месец и той го бе пропуснал. Сега тя беше на пет. Но ужасът и скръбта вече бяха негови стари спътници. Той изтласка мисълта настрани.

— Ще се изразя по-ясно — каза. — Тялото на Мей не се съпротивлява на ситуацията. Като се замисли човек, самата ѝ болест е такава. Има цял куп неща, които се случват в нормалните тела, но не се случват в нейното. От друга страна, вземете едно от създанията. Като онова от кораба.

— Копеленцето беше доста активно — обади се Еймъс.

— Не — възрази Пракс. — Тоест да, но не. Имам предвид активност на биохимично ниво. Ако Стрикланд, или Мериън, или който е там, използва протомолекулата, за да променя човешкото тяло, той взема една сложна система и налага върху нея друга. Знаем, че това е нестабилно.

— Добре — каза Наоми. Тя седеше до Еймъс и срещу Холдън. — Откъде го знаем?

Пракс се намръщи. Когато бе упражнявал речта си, не очакваше толкова много въпроси. Неща, които той смяташе за очевидни от самото начало, изобщо не бяха хрумвали на другите. Ето защо не се бе захванал с преподаване. Като гледаше лицата им сега, виждаше само недоумение и объркване.

— Добре — кимна той. — Да караме подред. На Ганимед имаше нещо, което започна войната. Имаше също така тайна лаборатория, пълна с хора, които най-малкото са знаели за атаката, преди да е започнала.

— Дотук ясно — съгласи се Алекс.

— Добре — продължи Пракс. — В лабораторията имаше следи от протомолекулата, мъртво момче и куп хора, които се готвеха за заминаване. И когато стигнахме там, трябваше да си пробиваме път само до средата. След това нещо друго вървеше пред нас и избиваше всички.

— Хей! — обади се Еймъс. — Мислиш, че е било същото шибано копеленце, което се промъкна в „Роси“?

Пракс преглътна думата „очевидно“, точно преди да излети от устата му.

— Вероятно — каза вместо това. — И ми се струва логично първоначалната атака да е включвала друго като него.

— Значи са се измъкнали две? — попита Наоми, но Пракс усети, че тя вече е доловила проблема в твърдението си.

— Не, защото те са знаели, че това ще стане. Едното се е измъкнало, когато Еймъс хвърли онази граната срещу тях. Другото е било пуснато умишлено. Но това не е важно. Важното е, че те използват протомолекулата, за да променят човешки тела, ала не могат да я контролират с абсолютна сигурност. Програмата, която са заложили в нея, отказва.