Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Какво означава това?
Авасарала ѝ даде знак да се наведе, докато устните ѝ почти докоснаха ухото на Боби. От това интимно разстояние едрата жена миришеше на чиста пот и на ароматизатора с дъх на краставици, който изпълваше стаите за гости на Мао.
— Нищо — прошепна Авасарала. — Той просто следва моя пример, но те ще си изгризат черните дробове, докато се мъчат да го разгадаят.
Боби се изправи. Невярващото ѝ изражение бе красноречиво.
— Правителството наистина работи по този начин, нали?
— Добре дошла в маймунарника — каза Авасарала.
— Мисля, че ще взема да се натряскам.
— А пък аз ще се връщам към работата си.
На вратата Боби спря. Изглеждаше дребна в огромната рамка. Врата на космически кораб, която да накара Роберта Дрейпър да изглежда малка! В тази яхта нямаше нищо, което да не е неприлично изискано.
— Какво стана с нея?
— С кого?
— С дъщеря ви.
Авасарала затвори терминала си.
— Арджун ѝ пя, докато не спря да мие. Отне му около три часа. Седеше на кухненския плот и изреждаше всички песни, които им бяхме пели като малки. Накрая Ашанти му позволи да я отведе в стаята ѝ и да я сложи в леглото.
— Мразили сте и него, нали? Че е успял да ѝ помогне, след като вие не сте могли.
— Започваш да схващаш, сержант.
Боби облиза устни.
— Искам да нараня някого — сподели тя. — Страхувам се, че ако не са те, накрая ще се окажа аз.
— Всички скърбим по свой начин — рече Авасарала. — Но никога няма да избиеш достатъчно хора, за да попречиш на гибелта на взвода си. Както и аз не мога да спася достатъчно хора, така че един от тях да е Чаранпал.
Известно време Боби претегляше тези думи. Авасарала почти можеше да чуе как умът ѝ обръща идеите, за да ги огледа и оттук, и оттам. Сьорен беше идиот да подцени тази жена. Но Сьорен беше идиот в много отношения. Когато Боби най-сетне заговори, гласът ѝ бе лек и небрежен, сякаш в думите ѝ нямаше дълбочина.
— Но нищо не пречи да опитаме.
— Това ни е работата — съгласи се Авасарала.
Пехотинката кимна отсечено. За миг на Авасарала ѝ се стори, че може да ѝ козирува, но вместо това тя се отправи към безплатния бар в салона. Там имаше фонтан и водните му струи се стичаха по скулптури от фалшив бронз на коне и оскъдно облечени жени. Ако това не пробудеше у човек желание за едно силно питие, нищо не можеше да го направи.
Авасарала пусна отново видеозаписа.
— Аз съм Джеймс Холдън…
Тя пак го спря.
— Поне си обръснал шибаната брада — каза, без да се обръща към никого.
36.
Пракс
Пракс помнеше първото си просветление. Или може би то просто бе първото, което помнеше. Поради липса на свидетелства за противното го приемаше за първо. Беше във втори курс, само на седемнайсет, и се намираше в лабораторията по генно инженерство. Седеше там сред стоманените маси и микроцентрофугите, мъчейки се да разбере защо резултатите му се отклоняват толкова силно от предвижданията. Беше проверил наново изчисленията си, беше прочел записките си. Грешката бе твърде голяма, за да се обясни с калпава работа, а и неговата работа не беше калпава.
А после бе забелязал, че един от реагентите е хирален4, и бе разбрал какво се е случило. Не беше сбъркал никъде, просто бе предположил, че реагентът е взет от естествен източник, а не генериран изкуствено. Вместо да бъде изцяло ляво ориентиран, той съдържаше смесица от хиралности, половината от тях неактивни. Прозрението го бе накарало да се ухили до уши.
Това беше провал, но провал, който той разбираше, и това го превръщаше в победа. Съжаляваше само, че му е отнело толкова дълго време да види очевидното.
През четирите дни, след като бе излъчил посланието, Пракс почти не спа. Вместо това четеше лавината от коментари и съобщения, пристигащи заедно с даренията. Отговаряше на някои от тях, задаваше въпроси на хора из цялата Слънчева система, които не познаваше. Заливащите го доброжелателство и щедрост бяха опияняващи. Първите два дни изобщо не бе спал, крепен от еуфорията на чувството, че усилията му носят резултат. А когато заспа, сънува, че намира Мей.
Когато отговорът се появи, му се искаше само да го бе открил по-рано.
— За времето, с което разполагаха, може да са я откарали навсякъде, докторе — рече Еймъс. — Не искам да ти убивам ентусиазма, но е така.
— Възможно е — съгласи се Пракс. — Биха могли да я откарат навсякъде, стига да имат запаси от лекарствата ѝ. Но не тя е ограничаващият фактор. Въпросът е откъде са дошли те.
4
Хиралност — свойство на някои молекули да се различават по конфигурация от своите огледални образи. — Б.пр.