Владетелят на кулата

— А внукът ви? — попита Лирна. — Улис ми се струва твърде млада да е вдовица.

Лицето на Бандерс се затвори отново.

— Навик ли ви е, ваше височество, да задавате въпроси, чиито отговори са ви известни?

„Тъмна коса, тъмносини очи… Аз, разбира се, ще се погрижа за семейството му…“

— Лорд Дарнел.

— Улис беше млада — продължи Бандерс. — Едва на петнайсет. Взех я с мен в крепостта на васалния лорд. С Дарнел никога не сме били приятели, той усещаше, че баща му ме уважава, и ме мразеше заради това, защото към самия него Терос проявяваше единствено разочарование и презрение. Задиряше дъщеря ми, за да си отмъсти, макар че тя не мислеше така. Главицата ѝ бе пълна с момичешките илюзии, че всички рицари са герои. Така че когато красивият син на васалния лорд ѝ се признал в любов, защо да не му повярва? Заряза я, разбира се, когато му съобщила, че чака дете, присмял ѝ се, а после се присмя и на мен, когато отнесох въпроса до Терос. Васалният лорд го преби от бой, какъвто му беше маниерът, в голямата зала пред придворните дами и рицари. Преби го почти до смърт. Само почти, за съжаление. На следващия ден напуснах крепостта на господаря, върнах щерка си у дома и отгледах детето ѝ. На Дарнел му потърсих сметка няколко години по-късно, на Летния панаир, мисля, че и вие бяхте там в онзи ден. И щях да получа своето, ако един от придворните му рицари не ме беше ударил в гръб с боздугана си.

— Дарнел така и не се е женил — спомни си Лирна.

— И няма други деца, поне не се е чуло да има.

— Тоест, ако признаете майка му, Арендил се превръща в младеж с благородно потекло, в чиито вени тече кръвта на васалния лорд. Претендент за престола на лорда.

— Дарнел цъфна тук малко след като се върнах от войната да си иска сина. Казах му, че няма син. Свитата му наброяваше едва двайсетина души, всичките младежи с жълто около устата. Старите му придворни рицари бяха погинали до един при Марбелис. А аз разполагах с повече от петдесет рицари, всичките ветерани от пустинята. Искрено съжалявам, че не уредих въпроса веднъж и завинаги още тогава.

— Значи още иска да прибере момчето?

Бандерс поклати глава.

— Иска наследникът да му е подръка, било за да го превърне в чудовище по свой образ и подобие, било за да се отърве от него, както сметне за добре. Ако дам на Арендил името си, това ще е равносилно на претенция към престола на лорда. Равносилно на гражданска война в Ренфаел.

— В такъв случай ви благодаря за въздържанието.

— Няма да съм аз човекът, който ще хвърли това васалство на вълците, ваше височество. Но ако се стигне до друго развитие на нещата и с помощта на краля, поне имам желанието и способностите да го изцеля. Сегашният васален лорд нанася рани, не ги изцелява.

Тя се изкуши да го смъмри за смелите думи, но самата тя бе преминала границите на любезността, за да изтръгне истината от него.

— Не бива да има война в това васалство — каза Лирна. — На никаква цена. Разбирате ли?

Бандерс сведе очи към огъня и кимна отривисто.

— Моля ви за търпение, милорд, макар да съзнавам колко труден е дългът ви. Утре Арендил ще тръгне с мен към Варинсхолд, където ще се опитам да убедя краля да му предложи кралска закрила. Момчето ще получи подходящото образование и ще постъпи на служба при Короната далече от баща си. Майка му може да го придружи, ако иска, а аз определено ще се радвам на приятната ѝ компания в двореца.