Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Поднесоха им вкусна, но не твърде изобилна вечеря в голямата зала. Давока се справяше зле с непознатите прибори, които прислугата поставяше до чинията ѝ при всяко ястие: следеше изпод вежди Лирна и се опитваше да копира боравенето ѝ с приборите, но в повечето случаи неуспешно.
— Яж както искаш — каза ѝ Лирна на лонакски. — Никой няма да се обиди.
— Ти научи моите начини — отвърна Давока на езика на Кралството, свъсила вежди от концентрация. — Аз ще науча твоите.
— Говорите лонакски! — възкликна Арендил, зяпнал Лирна с искрено удивление. Бандерс удари с ръка по масата и момчето побърза да добави: — Ваше височество.
— Понякога го говори по-добре и от мен — каза Давока с пълна уста. — Знае думи, дето аз не ги знам.
— Постиженията на принцесата трябва да служат за пример — каза Улис. Беше срамежлива, почти плаха, но погледите, с които стрелкаше Лирна, бяха пълни с възхищение. — А сега се връща с мир, който мъжете не са успели да сключат в продължение на векове. Ако можеха всички дами да са толкова смели и усърдни!
— Говори се, че северно от прохода земята е свирепа — каза Бандерс. — Никога не съм бил там. Макар че доста съм се сражавал с лонаките. — Погледът му се премести върху Давока, която му отвърна с широка усмивка и пълна уста.
— За щастие, тези дни останаха зад гърба ни — каза Лирна и вдигна чашата си за тост. — Ще пиете ли с мен, милорд? За мира?
Усмивката на Бандерс се получи доста вяла, но той все пак вдигна с готовност чашата си и отпи след Лирна.
— Мирът винаги е добре дошъл, ваше височество.
— Така е. Въпросът за мира очевидно тревожи и вашия васален лорд. Срещнах го по пътя, между другото.
Улис изпусна вилицата си и тя падна с трясък в чинията. Лирна погледна към нея и тя сведе поглед пребледняла.
— Добре ли сте, милейди? — попита я Лирна.
— Простете, ваше височество — отвърна тя шепнешком. Арендил, който седеше до нея, посегна да хване ръката ѝ. Лицето му бе изопнато от тревога.
— Може би, ваше височество — каза с внезапно охладнял тон Бандерс, — разговорът за васалния лорд може да почака до след вечерята. Това е тема, която убива апетита.
Остатъкът от вечерята премина в мълчание, ако не се брояха въпросите на Давока относно ястията, които ѝ сервираха.
— Желе? — каза тя, като побутваше с лъжичката си десерта. — Прилича на сопол — заключи на лонакски.
— Убедена съм, милорд — каза Лирна, — че не е необходимо да ви изнасям лекция за настоящите проблеми на Кралството.
Бяха в голямата зала, сами, с изключение на две хрътки, които явно си бяха харесали Лирна и сега клечаха край нея пред камината, положили глави на коленете ѝ. Бандерс стоеше прав до огнището и се опитваше да контролира изражението си, но въпреки усилията му гневът прозираше.
— Да, ваше височество — отвърна той. — Не е необходимо.
Една от хрътките изскимтя доволно, когато Лирна разроши козината зад ушите ѝ.
— След покушението срещу владетеля на кулата Ал Бера положението може и да се влоши — каза тя. — Ренфаел засега остава незасегнат от бунтовете и беззаконието, които наблюдаваме в други части на Кралството. Предполагам, ще се съгласите, че ще е добре това да си остане така и занапред.
— Не търся проблеми. Просто искам да опазя онова, което е мое.
— Като петните репутацията на своя васален лорд?
— Неговата репутация бе опетнена непоправимо преди години, още преди войната. Аз говоря истината и то само когато ме попитат.
— И колко често ви питат?
Бандерс взе една маша и разръчка с ядни движения въглищата в камината.
— Мнозина смятат, че да ги управлява този човек петни честта им. Ако при мен дойде рицар да търси съвет, редно ли е да го отпратя?
— Основната ви задача е да опазвате кралския мир. Положението ви в това васалство, а и в цялата страна, е много високо. Никой друг рицар не се ползва с такова уважение. Но високата позиция върви с големи отговорности, искате ги или не.
Той сведе поглед и отново ѝ заприлича на Улис, която очевидно му беше дъщеря, но не и на нейния син с неговите дълги тъмни къдрици. „Само да опазя онова, което е мое…“
— Защо не сте признали дъщеря си? — попита тя. — И внука си?
Бандерс се изпъна в цял ръст, но все така не поглеждаше към нея.