Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
За пръв път от години Вейлин усети истински гняв да се надига в гърдите му.
— Да си сбъркал? Пратил си наемни убийци да ми видят сметката в Урлишката гора. Но вместо мен те убиха мой брат. Момче на дванайсет години. Отрязали са му главата. Ти беше ли там, когато са го направили? Остана ли да видиш резултатите на своите „себеотрицателни намерения“?
— Милорд — тихо каза Дарена и Вейлин осъзна, че е тръгнал към библиотекаря със стиснати юмруци.
Харлик го гледаше отдолу нагоре, спокойно, без други емоции на лицето освен смътно любопитство.
Вейлин си пое дълбоко дъх, отстъпи назад и отпусна юмруци.
— Знаеш ли за дарбата ми? — попита той, когато бе овладял дишането си достатъчно, за да говори, без да повишава тон.
— Проявления том първи — изрецитира с равен глас Харлик. — Индекс четири, колона едно. Всички известни случаи са наблюдавани сред сеорда, по различно време. Името, използвано от сеорда, се превежда като „песен на кръвта“ или „кръвна песен“. Документирани прояви в Кралството към момента на този запис — нито едно. Всички наблюдавани проявления да бъдат докладвани на аспекта по спешност. — Погледна Вейлин и продължи: — Добавка: документирани проявления в Кралството — едно.
— Кога? — попита Вейлин. — Кога разбра?
— Преди теб, предполагам. Пророчеството беше необичайно еднозначно. „Роден от лечителката и Военачалника“. Кой друг би могъл да е?
— И какво друго научи от въпросното пророчество?
— „Той ще падне пред Онзи, който чака под пустинна луна, и песента му ще бъде отнета от преродено зло.“ — Харлик отпи отново от чая. — Не можех да допусна това.
— Аспектът ми каза, че има и друго пророчество, което не е толкова песимистично и което ти си пренебрегнал.
— Всички се изправяме пред избор. Някои решения са по-трудни от други.
— И си наел убийци, така че пророчеството да не се сбъдне.
— И как по-точно съм ги наел? Един учен във Великата библиотека не поддържа необходимите за това връзки, а и знаех, че аспектът няма да погледне с добро око на това. Ала в хода на проучването си попаднах на заинтересувана страна, която имаше широки познания по тези въпроси. Подозирам, че първият министър на един крал често, пък макар и неохотно, си мърси ръцете с неприятни задачи.
„Първият министър на един крал…“
— Артис Ал Сендал. Бащата на Норта е наел онези убийци?
— Не се наложи да го увещавам дълго, повярвай ми. Отначало взе уж да се дърпа, но много скоро се преизпълни с ентусиазъм, не на последно място защото така повеляваше дългът му към Кралството. Имаше и друга причина, разбира се — след като Орденът загубеше трагично сина на Военачалника, вече не би имало причина собственият му син да остава там.
— Но когато планът ви се е провалил…
— Положили бяхме гигантски усилия да прикрием участието си, но твоят орден е упорит. Отне им над две години да изровят истината и когато това стана… моят аспект никак не беше доволен. Предполагам, че е било докладвано своевременно и на краля и именно това е била причината за екзекуцията на Ал Сендал, а не измислените обвинения в злоупотреби.
Думите на Янус, отпреди години: „Той не крадеше пари, а власт.“ Бяха екзекутирали бащата на Норта, защото си е присвоил правото да убива, право, запазено единствено за краля.
— Имало е и друг в онази нощ — каза той на Харлик. — Убийците говореха за друг. За някого, от когото се страхуваха. Кой беше той?
Ученият пак отпи от чая.
— Не знам за друг. — За пръв път Вейлин долови страх у него, ноздрите на Харлик се разшириха една доловимо, устните му трепнаха… а и в кръвната песен прозвуча фалшива нотка.
— Знаеш за дарбата ми — напомни му Вейлин.
Харлик остави чашата, но не каза нищо. Вейлин усети как юмруците му се свиват отново. Знаеше, че би могъл да изтръгне истината с бой, защото въпреки демонстративното си безразличие Харлик си оставаше страхливец по душа.
— Имало е други — каза той. — Други в Седмия орден, които са споделяли твоето мнение. Не си действал сам. — Шепотът на кръвната песен потвърди заключението му, макар че Харлик продължаваше да мълчи. — Дори сега — каза Вейлин, — след толкова много години, ти все така вярваш в заблудата си. Вярваш, че си постъпил правилно.
— Не — отговори Харлик. — Всички пророчества лъжат. Сега вече го знам. Хората с гадателска дарба обикновено са луди за връзване, загубили са ума си заради виденията, които понасят във въртоп мислите и сънищата им. Не бъдещето виждат, а само негов вариант. А вариантите са безкрайни на брой. Не си ли съгласен? Сега като нищо пред мен можеше да стои някоя зла душа от Отвъдното, присвоила си дарбата ти и издигната до владетел на кулата. Да, съдбата доказа, че съм сгрешил, но съм сгрешил с много малко.