Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Права върху знания, които никой не разбира… мисля, че ще пасувам. Но кажи ми — колко десетохилядни от Златната къща трябва да притежавам, за да имам право на глас за онова, което става в лабораториите ви? Колко трябва да платя, за да разбера докъде стига ръката на Мъртвия крал в тварите, които се конструират под кабинета на Даварио?
При тази моя наглост лицето на Марко стана още по-вцепенено и бледо.
— Използването на трупен материал върху металните ни скелети може да е… търговски чувствително в някои детайли, но като цяло не е тайна. Наели сме помощта на независими експерти в тази област. Техните имена също не са секретна информация.
— Кажи ми някое тогава — рекох, ухилен възможно най-широко, като неуспешно се мъчех да предизвикам ответна реакция върху тези устни, толкова тънки и безкръвни, че се съмнявах дали изобщо са в състояние да се усмихват.
— Мога да ви дам три, като един от тях е новопристигнал в града. — Той се поколеба. — Но в Умбертиде всяка информация си има цена и нищо ценно не се дава даром.
— В такъв случай хиляда флорина ще купят ли имената на вашите специалисти?
— Да. — Марко бръкна в туниката си и извади документ за продажба. Лицето му си остана безизразно, но бързината, с която се движеше, бе достатъчен признак, че дори сърцето на сухар като него се разтуптява малко по-бързо при мисълта за хилядарка в злато. Той сложи документа на масата и посегна за перо, за да подпиша.
— Не — казах и протегнах ръка. Марко я зяпна озадачено.
— Принц Джалан, защо протяга…
— За да ми дадеш разрешителното, Марко. Явно смяташ, че съм готов да извършвам покупки, след като току-що ми предложи да ми продадеш нещо.
Чух как челюстта му изскърца и прещрака, докато вадеше документа от тясното си палто и ми го подаваше.
— Не се коси, Марко, друже, аз съм роден за места като това. Имам инстинкт за тях, не знаеш ли? По това време другия месец ще притежавам сградата. — Плеснах го по рамото, най-вече защото мислех, че това ще го подразни, и си тръгнах, като потривах ръката си. Въпреки външния си вид този тип беше твърд като скала.
Същата нощ в стаята си при мадам Джоели сънувах Хенан да тича уплашен през тъмно каменисто поле. Аз, изглежда, го гонех, приближавах се все повече и повече, докато накрая вече чувах накъсаното му дишане и виждах босите му крака да проблясват под лунната светлина, потъмнели от кръв. Гонех го по петите, но той все беше извън обсега ми — а после изведнъж вече не беше и аз посегнах напред. Ръцете, с които го улових, бяха куки, черни метални куки, които се впиха в раменете му. Той изкрещя и аз се събудих потен в черната нощ на стаята си, и открих, че викът му е моят собствен.
Прекарах няколко дни, наблюдавайки приливите и отливите в борсата на Златната къща, и сключих няколко сделки, дребни залози за цената на маслините и солта. Солта се търгува в големи мащаби, за богатите е подправка, но за всички други е основно консервиращо средство и въпреки че Умбертиде си има солна мина в хълмовете, която може да се види от стените му, градът пак внася значителни количества сол от Африк. След като придобих усет за механиката на бизнеса, продължих нататък.
Минах на по-високо ниво, прехвърляйки се в Морската търговска къща, голяма сграда от пясъчник, оформена във вид на покрит амфитеатър и разположена в края на екстравагантно зелен парк близо до центъра на финансовия квартал. Наричам го квартал, но всъщност той обхваща близо две трети от града.
Всеки ден от първи зори до полунощ тълпи от най-заможните хора в Разделената империя се събират в просторните помещения на Морската къща и одрезгавяват от крещене, докато бързоходци, обикновено младежи с пъргави умове и още по-пъргави крака, които се надяват един ден те самите да крещят, разнасят сделки насам-натам. Не е много по-различно от това да залагаш на боеве в Кървавите дупки на Вермилиън, само дето боевете тук представляват просто различни мнения за стойността на товарите, докарани в различни пристанища от кораби, които огромното мнозинство от търговците никога няма да види, нито пък има желание. Корабите с най-далечни дестинации и онези, които не са били зървани най-дълго време, привличат най-големите курсове. Може би никой повече няма да чуе за този кораб; а може би той ще се появи след три седмици, натоварен с късове самородно злато или бурета с някаква толкова екзотична подправка, че дори нямаме име за нея, само апетит. Кораби, за които има някаква информация — например че са били забелязани преди месец от друг капитан, или пък вест, че са били пълни догоре с кехлибар и смола при проверката им край бреговете на Индус през пролетта — тези кораби са по-безопасни залози, с по-ниски курсове. И дори не е нужно да чакаш корабът ти да пристигне, за да си прибереш печалбата или да си понесеш загубата — всеки залог може да бъде препродаден, може би със значителна изгода, или пък на значително по-ниска цена от тази, за която е купен, в зависимост от това каква нова информация се е появила междувременно и доколко надеждна е тя.