Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Беше решила, че няма да е зле да направи поредица интервюта с жени — водещи фигури в администрацията на Европейския съюз. Но си бе направила сметката без вездесъщата бюрокрация и лошото време. Да не говорим за това, че заседанията винаги продължаваха по-дълго от предвиденото и никой не идваше навреме за уговореното интервю. Катрин въздъхна, отиде при телефона в заседателната зала и се обади на връзката си — англичанин от отдела за връзки с обществеността, на име Пол Бенет. Тя бе очаквала, че ще се държи надменно и резервирано, като повечето чиновници от правителствените пресслужби, но остана приятно изненадана. Когато установиха, че и двамата са израснали в Дербишър, контактите им станаха още по-близки, и Пол Бенет бе успявал досега да й помогне със срещаните затруднения.
— Пол? На телефона е Катрин Хийткоут. Зигрид Хамарквист не дойде.
— О, да му се не види — каза той ядосано. — Можеш ли да почакаш за минутка?
В ушите й нахлу класическа музика — цигулките напомняха на разгневени комари. Понякога й се искаше да може да различава една класическа пиеса от друга, но тъкмо сега това надали щеше да й бъде от полза. Отдалечи слушалката от ухото си — достатъчно надалече, за да не се дразни, и достатъчно близко, за да чуе кога Пол ще се върне на телефона. Минаха една-две минути, после тя чу отново гласа му:
— Катрин? Съжалявам, но нямам добри новини. Всъщност може и да са добри, зависи какво ти е мнението за Хамарквист. Оказва се, че трябвало да отиде в Страсбург на някаква среща. Ще се върне чак утре сутрин, но секретарката й се закле, че ще те прехвърли в утрешната й програма, за единайсет часа. Става ли?
— Сега е мой ред да кажа „да му се не види“ — отвърна сухо Катрин. — Мислех да хвана „совалката“22 тази вечер.
— Съжалявам — каза Пол. — Скандинавците имат склонност да приемат журналистите като прекалено маловажни, за да се съобразяват с тях.
— Вината не е твоя. Благодаря, че ме уреди все пак. Поне ще остана още един ден в слънчевия Брюксел — каза тя иронично.
Пол се разсмя.
— Именно. Но наистина ми е неприятно, че увисна така. Виж какво, ако нямаш други планове, защо не дойдеш у нас да пийнем по нещо?
— О, не се безпокой, ще се оправя — каза Катрин със заучено безгрижие.
— Не те каня по задължение — настоя Пол. — Искам да се запознаете с Хелън.
Катрин си спомни, че Хелън е приятелката му. Преводачка в комисията.
— Убедена съм, че тъкмо това й е мечтата след дял ден, прекаран в тази Вавилонска кула — продължи тя с ирония.
— Чете всеки месец твоето списание, и ще ме убие, ако разбере, че съм пропуснал да те доведа у нас на чаша вино. Пък и тя е севернячка, наше момиче — добави той, като че ли това решаваше въпроса.
Въпросът наистина бе решен, затова малко след седем Катрин вече целуваше по бузите Хелън Маркевич. Поздравът не беше много в дербишърски стил, мислеше тя, докато оглеждаше приятелката на Пол. Определено беше от целевата читателска група на тяхното списание. Тридесет и няколко годишна, тъмната й коса беше късо подстригана и падаше в немирен бретон върху широкото чело. Имаше сърцевидно лице, прави черни вежди, високи скули и открита усмивка. Гримът й беше дискретен, но ефикасен — тъкмо това, което стилните списания препоръчваха за работеща жена. Хелън й се струваше смътно позната, и Катрин предположи, че може да са се разминавали по коридорите в сградата на Европейския съюз през последните дни. Толкова елегантна жена с впечатляваща външност би привлякла вниманието й, макар и несъзнателно. Разбираше желанието на Пол да се похвали с нея.
Докато Пол наливаше щедро червено вино в чашите, двете жени се разположиха в двата ъгъла на мекия диван.
— Пол ми каза, че госпожа Хамарквист ви вързала тенекия — каза Хелън. Следи от йоркшърски акцент все още се забелязваха ясно в гласа й. — Сигурно е като да се навиваш да отидеш на зъболекар и накрая да установиш, че си е тръгнал по-рано.
— Не е чак такова чудовище — възрази Пол.
— Слага майката на Грендъл23 в задния си джоб — каза мрачно Хелън.
22
Експресът под Ламанша — Бел.прев.
23
Грендъл и майката на Грендъл — чудовища от старо английския епос „Беоулф“ — Бел.прев.