Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Ели държеше радиостанцията и слушаше. Още двама от местните работници се бяха добрали до хижата. Изглежда, знаеха, че тук са в безопасност. Но през последните няколко минути не бе идвал никой, а навън беше по-тихо.
— Колко време мина, откакто излязохме? — чу се гласът на Мълдун по радиостанцията.
— Четири-пет минути — отвърна Ву.
— Арнолд трябваше вече да го е включил — каза Мълдун. — Ако не му се е случило нещо. Ти какво мислиш?
— И аз не знам какво да мисля — отговори Ву.
— Някакви вести от Дженаро?
— Тук съм — обади се Дженаро.
— Къде сте, по дяволите? — извика Мълдун.
— Отивам в бункера — обясни Дженаро. — Пожелайте ми успех.
Дженаро се беше свил в един храсталак и се ослушваше.
Точно пред себе си виждаше покритата с трева пътека, която водеше към сградата за посетители. Дженаро знаеше, че бункерът с генераторите се пада някъде на изток. В дърветата чуруликаха птици. Из въздуха се носеше лека мъгла. Един от рапторите изрева, но, изглежда, беше далеч. Ревът бе отекнал някъде вдясно. Дженаро се изправи, пресече пътеката и тръгна през джунглата.
„Готов ли сте пак да се изложите на риск?“
„Не особено.“
Всъщност нямаше никакво желание. Но смяташе, че разполага с план, че знае как да се измъкнат от положението. Ако минеше северно от основната група сгради, щеше да се приближи до бункера откъм задната му част. Всички раптори вероятно се намираха около другите сгради, по на юг. Защо ще обикалят из джунглата?
Той поне се надяваше да е така.
Гледаше да стъпва възможно най-тихо, но разтревожен, установи, че вдига голям шум. Усещаше, че сърцето му бие до пръсване, и се помъчи да забави крачка. Растителността беше толкова гъста, че виждаше само на хвърлей от себе си. Започна да се притеснява, че няма да намери бункера. Накрая видя покрива му — подаваше се над палмите отдясно.
Приближи се и го заобиколи. Намери вратата, отвори я и се промъкна вътре. Беше много тъмно и Дженаро се препъна в нещо.
Мъжка обувка.
Той се намръщи, отвори широко вратата и продължи навътре. Забеляза точно пред себе си отвесна стълба. Внезапно се сети, че всъщност не знае какво да търси. А беше оставил радиостанцията в джунглата.
По дяволите!
Надяваше се, че някъде в бункера ще намери радиостанция. В противен случай просто щеше да търси генератора. Имаше представа как изглежда. Може би се намираше някъде на долния етаж. Откри стълбата, която водеше надолу.
Но на долния етаж беше още по-тъмно, не се виждаше почти нищо. Дженаро тръгна между тръбите слепешком, с протегнати ръце, за да не си удари главата.
Ненадейно чу ръмженето на някакво животно и замръзна на място. Ослуша се, но звукът не се повтори. Продължи предпазливо напред. Нещо капна на рамото му, а после и на ръката му. Беше топло и приличаше на вода. Той го докосна в тъмнината.
Течността беше лепкава и Дженаро я помириса.
Кръв.
Погледна нагоре. Рапторът беше застанал на една от тръбите, само на метър. От ноктите му капеше кръв. За миг Дженаро се почувства като страничен наблюдател и се запита дали животното не е ранено. После хукна да бяга, но рапторът скочи на гърба му и го събори на пода.
Дженаро беше як. Надигна се, блъсна раптора и се затъркаля по бетонния под. Когато се обърна, видя, че животното лежи на същото място и диша тежко.
Да, беше ранено. В крака.
„Убий го.“
Дженаро бързо се изправи и затърси с поглед оръжие. Рапторът все така лежеше на земята и едва си поемаше дъх. Мъжът нетърпеливо се озърташе на всички страни да намери нещо… каквото и да е… с което да убие раптора. Но когато се обърна, животното беше изчезнало.
Чуваше се само ръмженето му, което проехтя в тъмното помещение.
Дженаро се завъртя, като опипваше тръбите с разперени ръце. После усети остра болка в дясната си длан.
В нея се бяха впили зъбите на животното.
Рапторът го хапеше.
Животното тръсна глава, Доналд Дженаро загуби равновесие и падна.
Малкълм лежеше в леглото, потънал в пот, и слушаше разговорите по радиостанцията.
— Обади ли се някой? — попита Мълдун. — Чу ли нещо?
— Нито дума — отвърна Ву.