Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— И нямаш повече, така ли? Трябват ми поне трийсет.
— Това имам. Оставам на нула. Давай кинтите.
— Донеси стоката — позасмя се Коротков. — Ще преброим колко имаш. И не забравяй отстъпката за покупка на едро.
— Хайде де — озъби се повехналият ангел, — за пръв път те виждам, отстъпка се дава само на редовни купувачи.
И затвори, а Коротков остана на стълбищната площадка. Приближи плътно, притисна ухо до вратата. В апартамента определено зазвуча женски глас. След минута-две ангелът отново се показа, държеше в ръка малко пакетче.
— Двайсет и една — съобщи той. — Давай. Без отстъпки.
Юрий отброи парите, подаде му ги и взе пакета. На слизане от третия етаж пъхна наркотиците зад един радиатор. Иначе току-виж го пипнали с „крупни размери“ в джоба! Иди че доказвай после!
Върна се на своя наблюдателен пост, където можеха да го забележат само при плътно приближаване. Ето, сега имаше много повече шансове Лариса да излезе.
Така и стана. Не мина и четвърт час и момичето тръгна към паркираната отпред кола. Ако Юрий не я чакаше, а просто случайно я бе срещнал някъде, по никакъв начин не би познал дъщерята на кмета, която бе видял в театъра, с нейната сложна прическа и вечерна рокля. Тази мацка беше облечена със съдрани дънки и дълъг безформен пуловер с дълбоко деколте.
Коротков направи светкавична маневра и успя да отвори задната врата в момента, когато Лариса свали блокировката. Намърда се в малкото автомобилче с такава бързина и ловкост, че момичето дори не реагира веднага на появяването на непознат човек зад гърба му.
— Кой сте вие?! — възкликна тя ужасено. — Какво искате?
— Само да си поговорим — колкото можа по-спокойно и меко отговори Коротков. — Не се страхувай от мен, с пръст няма да те пипна.
— Абе ти знаеш ли коя съм?! Сега ще повикам полиция! Или ще закрещя. Вън от колата, идиот такъв!
— Викай — кротко се съгласи Коротков. — Да дойде полиция, а после и твоите родители ще научат защо си тук и кой живее в този блок. Ако сега сляза от колата, на връщане ще те спрат и претърсят. Сещаш ли се какъв ще бъде резултатът?
Лариса извърна към него бледото си лице, в очите й се четеше смут.
— Кой сте вие? — попита съвсем тихо, със запъване. — Какво искате?
Коротков въздъхна.
— Драга ми Лариса Константиновна, знаете ли главното правило на преговорите, каквито и да са те?
— Какво общо имат…
— Не прекъсвайте по-възрастните, това не е възпитано. Та значи, ако искате преговорите да минат успешно, трябва първо да убедите събеседника, че в резултат на сделката той ще получи определена изгода. Вашата изгода е баща ви да не спечели изборите. Докато е кмет, към персоната ви ще бъде приковано повишено внимание. А родителите ви постоянно ще настояват да уредите личния си живот. И през следващите четири години ли смятате да им показвате Олег? Между другото, къде е той? Не знаете ли? Или планирате всеки път да им водите нов фалшив кавалер? Ако уважаемият Константин Кирилович отново заеме кметското кресло, вие с вашето чудно наркоманче бял ден няма да видите. Ще се чудите как да се криете и лъжете. Защото, в случай че победи, баща ви ще се сдобие с много повече недоброжелатели отсега, а загубилите ще се мъчат да му подлеят вода… И едва ли приятелчетата ви ще могат да ви прикриват със същия успех. Ако обаче баща ви изгуби изборите, ще ви оставят на мира. Това интересно ли ви е?
— Какво искате? — повтори Лариса.
— Много малко. И за разлика от вашето другарче, не искам нищо престъпно и дори просто опасно. Скоро срещали ли сте се с леля си Валерия Кириловна?
— Аз… — Лариса се запъна и се извърна на седалката, за да вижда събеседника си.
Но пак успяваше да различи само общите очертания на фигурата му.
— А какво общо има леля Лера? Сто години не съм ходила у тях.
— Лошо, Лариса Константиновна — бащински я смъмри Юрий. — Роднините трябва да се навестяват. Е, вече се уверихте, че не съм ужасен злодей, разбойник или насилник. Аз съм просто човек, който знае за вас достатъчно много и който също има свой интерес. Хайде да се преместим поне на две пресечки оттук, да спрем и да си поговорим спокойно.
Лариса послушно запали двигателя. Ръцете й се тресяха.
Когато получи съобщението от Каменская, Виктор Егоров вече се движеше от покрайнините на града към центъра. Разговорът със Зоя Григоревна Деревянко не донесе никакви изненади: да, известно време след смъртта на ветеринарния лекар Чураков дошъл някакъв млад мъж, но улучил лош момент. Било късна есен, точно тогава убивали животните за кожи и започвал етапът на подготвянето им за чифтосване. Трябвало да се осигури пълноценно хранене, а с фуража имали затруднения, качеството било отвратително, с една дума, главата на Зоя Григоревна била претоварена с проблеми и безброй организационни въпроси. Тя дори не си спомни как се представил този младеж, освен че събирал материали за книга, посветена на стогодишнината на професор Тарасевич. Директорката веднага му казала, че всички материали са при главния зоотехник, самата тя не ги била чела, само ги прегледала по диагонал. Не, в папките нямало нищо освен научнопрактически материали. Нито дневници, нито мемоари, а младежът се интересувал именно от тях.