Сибирски тайни

Впрочем Коротков можеше и да си прави сметките без кръчмаря… Ако момъкът си има достатъчно стока в момента и не му трябва доза, няма да изпрати Лорик навън. Тогава Юра ще трябва да чака до среднощ, че и до утре сутринта, момичето да излезе.

Дали да размърда този наркоман… Предварително свършената по „метода на личното проучване“ работа на територията и сред съответния контингент бе донесла някакви плодове: сега Коротков знаеше не само номера на сградата, в която живееше любовникът на Лариса, но и името на човека, който уж го е пратил, та онзи да отвори и да му продаде доза. Оставаше да изчака да се появи някой купувач, за да научи номера на апартамента.

Коротков бръкна в портфейла си, преброи парите, поклати глава и тръгна към намиращия се наблизо филиал на някаква банка с надеждата там да има банкомат. Имаше. Юрий изтегли пари от картата, като току поглеждаше през прозореца, за да не изпусне Лариса, после се върна на изходната си позиция.

След около половин час се появи купувач. Коротков ги разпознаваше от пръв поглед. Момчето влезе във входа, а Юрий го последва, като се движеше тихо и предпазливо. Апартаментът беше на третия етаж. Но кой именно от четирите? Нищо, където е дошъл един купувач, ще дойде и втори. Качи се на четвъртия етаж, седна на стълбите и зачака.

Не след дълго за поредната си доза дойде момиче на шестнайсетина години, бледо, та чак синкаво, с тъмни кръгове под хлътналите очи. Юрий с тревожна тъга се сети за Анютка: след още десетина години момичето ще навлезе в опасната възраст. Как да я опази? Досега никой не е измислил рецепта за такива случаи…

Затова пък вече знаеше номера на апартамента. Оказа се, че това момче продава доста активно! Излиза, че или държи вкъщи големи партиди, или пък стоката всеки момент ще свърши. Коротков изчака още двайсетина минути, слезе до апартамента и позвъни.

— Давид ме праща — издума кратко, когато приглушен глас отвътре попита: „Кой е?“.

Вратата се открехна, ала верижката я държеше здраво. На стълбищната площадка беше възтъмно, но Коротков за всеки случай плътно бе нахлупил качулката. Ако не се виждаха лицето и посивелите коси, спокойно можеше да мине за младеж. Любовникът на Лариса имаше ангелско лице, но това беше изтощен и наплашен ангел. Да, такъв човек май не би тръгнал сам нанякъде, ако има възможност да прати другиго.

— Покажи кинтите — поиска ангелът.

— А ти покажи стоката — глухо отвърна Коротков. — Вземам всичко, трябва ми много. Давид каза, че имаш. Е, имаш ли или не? Ако нямаш, ще отида при Беззъбата, тъкмо вчера се е снабдила.

Фразата бе съставена от откъслечната информация, с която Коротков бе успял да се сдобие, така че не беше напълно сигурен, че всичко в нея е правилно. Но както се казва, който не рискува…

— Имам двайсетина — рече ангелът. — Вземаш ли ги?