Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Твоите бонбони не се произвеждат от деветдесет и шеста година — заяви той.
— В течение съм. Това ли е всичко, което намери? — ядно попита Настя.
Струваше ли си да губи толкова време, за да получи от Саньок същите сведения, които и без това знаеше!
— Не, бръкнах и на още едно място… Абе с една дума, и през деветдесет и втора, и през деветдесет и трета тази твоя „Горичка“ почти не се е купувала, обемът на стокооборота е бил само десет процента от обема на производството. През деветдесет и четвърта са били произведени същото количество бонбони и всички са се разпродали. През деветдесет и пета обемът на производство е нараснал с петдесет процеп та и отново всичко е било продадено. През деветдесет и шеста в магазините са били доставени два пъти повече бонбони, отколкото през предишната. После производството е било прекратено.
— А преди деветдесет и втора как е било?
— Не открих нищо. Попитах някои хора, казват, че цяла та статистика, останала от съветската власт, се съхранявала в други архиви. Но мога да потърся още, ако много се налага. Да ти пратя ли линка, откъдето изрових всичко това?
— Давай. Сега, Санечка, още една молба. Погледни в местните тверски сайтове дали някой не споменава нещо за тези бонбони? Например, че е имало масово натравяне или нещо подобно.
— Е, вече прекаляваш, Настя! — възмути се Александър-младши. — Кой сега ще си спомня за бонбони, които е ял преди двайсет години!
— Санечка, естествено, че никой няма да говори за бонбоните, ако не е повдиган въпрос за тях — меко каза Настя. — Никой не отговаря на въпрос, който не е бил зададен. Помогни ми, приятелче. В ужасен цайтнот съм и лаптопът ми е зает.
— Добре — недоволно изсумтя племенникът. — Само че не зависи от мен кога ще отговорят.
— Опитай все пак. — Тя погледна часовника, пресметна нещо. — Имаш още един час. Представи си, че извадим късмет?
Тя четеше ли, четеше и в един момент й се стори, че вече знае всичко за промишлеността в Твер през деветдесетте години и как е вървяла обявената от Горбачов перестройка през втората половина на осемдесетте. От постоянно сменящите се шрифтове и фонове я заболяха очите…
И изведнъж намери каквото търсеше. Голямо интервю от 1994 година с Едуард Шулмин. Много въпроси за семейството, как Едуард Артемевич прекарва свободното си време, какви увлечения има, какво чете, какви са му хобитата… Обича ли сладко и похапват ли в семейството му продукцията на неговата фабрика. Нямаше нито дума за бонбоните „Брезова горичка“. Затова пък имаше три снимки: Шулмин седи на диван с котарак в скута, Шулмин за риба, Шулмин с жена си Елена и сина си Евгений. Снимки с добра резолюция, но за всеки случай Настя ги увеличи. Дълго ги оглежда. После влезе в любимите си бележки и отново дълго търси и разглежда нещо.
И накрая се отпусна на облегалката на стола. Ето, откри го.
Шулмин беше с вратовръзка „Лари Сорено“ от колекцията от 1993 година. Синът му — красив двайсетинагодишен младеж със сериозна физиономия и умни очи, носеше дънки и риза, чиито горни копчета бяха разкопчани и добре се виждаше шалчето. Също „Лари Сорено“, само че от колекцията от 1992 година. Едва ли сам си го бе купил, най-вероятно го бе взел от баща си за снимката.
„Такъв си бил, значи, северен еленко — насмешливо си помисли тя. — Гениалният блогър и разпространител на целенасочени слухове. Собственикът на куфара, наследил от родното си татенце любовта към определена марка. Евгений Едуардович Шулмин.“
Разбира се, в интернет не намери и дума за Евгений Едуардович Шулмин. И този факт само потвърди догадките й.
Когато мина точно един час от обаждането й в Москва, тя отново вдигна слушалката.
— Засега се обади само една лелка — съобщи Саньок. — Активният народ обикновено влиза в нета вечер и нощем, а денем са повечето пенсионери.
— Ами на мен тъкмо те ми трябват. Младежта и представа няма за тези бонбони.
— Аха… С една дума, тази лелка е написала, че в начало то на деветдесетте производителите на храни станали съвсем нагли и пълнели щандовете на магазините е какви ли не ужасии, опасни за здравето. Много химия, консерванти и разни вредни добавки. Тъй като преди това дефицитът ма хранителни продукти бил просто страшен и в магазините нямало абсолютно нищо, народът започнал безразборно да граби всичко, което се продавало. А бонбоните „Брезова горичка“ били чист продукт, без вредни примеси, ето защо било невъзможно да се купят в Русия. Отивали за износ в Европа, защото там отдавна се грижели за здравословното хранене, а нашите хора ги тровели буквално с боклуци. Когато народът схванал това, до един престанали да купуват бонбони от другите фабрики, искали само „Горичка“, търсели я под дърво и камък, редели се на опашки, когато я доставели някъде.