Сибирски тайни

— Благодаря, Саньочек — искрено възкликна Настя. — Ти си истински приятел. Длъжница съм ти. Какво да ти донеса оттук?

— Та ти къде си? — учуди се момчето. — Не си ли в Москва?

— В Сибир съм, в Перовска област. Искай каквото ти хрумне.

— В Сибир, значи… — замисли се Саньок. — А, да, сетих се, старите ми казаха, че си заминала. Защо не донесеш кедрови ядки? Обичам ги, но при нас рядко се намират пресни, все са някакви с вкус на сапун. Ама белени, нали така?

— Добре — засмя се Настя, — ще ти донеса.

Тя изключи компютъра, внимателно подреди купчинката анкети, отвори широко прозореца и с удоволствие вдъхна дълбоко. Рано сте започнали творческия си път, Евгений Едуардович, още на двайсет години сте измислили и талантливо сте осъществили акцията по формиране на общественото мнение в нужното ви русло. В онези години още нямаше интернет и тогава методите ви вероятно са били по-примитивни. Лично сте стояли по опашки и сте разговаряли с гражданите, внушавали сте им колко екологично опасни са продуктите на другите производители, а единствено здравословни и полезни са бонбоните от фабриката за захарни изделия, принадлежаща на баща ви? Или сте наемали помощници? Ала при всяко положение текстовете на тези „послания“ сте измисляли лично. И така сте успели да създадете добра основа, върху която сте изградили бъдещата си професия. Набирали сте опит, ставали сте все по-добър, получили сте репутация и сте я стабилизирали. А после са ви предавали от ръка на ръка, вероятно и досега прескачате от една предизборна кампания в друга. Ето защо продължавате да живеете в Твер, бившия Калинин. Все ви е едно къде, защото в родния си град прекарвате съвсем малко време, постоянно пътувате из цялата страна и организирате неща, от които има нужда. На едно място промотирате стока, на друго — структура, на трето — човек. Или обратното — дискредитирате. С една дума, каквото е нужно, го правите. И доходите ви растат от година на година. Прекрасно се маскирате, никъде не оставяте следи, никой не ви познава, освен хората, които се нуждаят от вас. Пък и те най-вероятно не са в течение как се казвате и не са виждали лицето ви. Действате като опитен наемен убиец, който грижливо крие от околните е какво се занимава, а от възложителите — самоличността си. За всички останали вие сте просто Евгений Шулмин, научен работник или журналист, симпатяга, красив мъж. Мисля, че в романтичните отношения преуспявате, защото сте сантиментален, пазите символа на своя първи успех — обвивката от „Брезова горичка“. Жените обикновено харесват такива мъже. Виж ти лош късмет, да ви задигнат куфарчето! И още по-лош — пътят ви да се пресече с нашия — моя и на майор Егоров.