Сибирски тайни

— Привет, Катерина. Ето, разбираш ли сега защо никой не иска да се вземе с нашата Ксюха? Мене, старо, заслужило ченге, да ме наплюе пред хора! А аз може да изпитвам интерес към нея. Може да искам да се оженя за нея! Та що не? Аз съм ерген, на добра възраст, имам двустайно апартаментче в центъра на града. Мигар не ставам? Ама тя с тия свои нападки е способна да убие всякакви чувства. Така ли е, Ксения? — Той още повече повиши глас, та отдалечилата се Демченко да го чуе. — Не ме нагрубявай! Ще загубиш перспективен кандидат!

— Ха, притрябвал си ми! — презрително се сопна Ксюша.

Егоров демонстративно вдъхна, сякаш подуши въздуха.

— На какво толкова хубаво ми мирише? — попита. — Катерина, на твоя парфюм ли?

— Аз не използвам парфюми — отговори адвокатката и продължи да си записва нещо от делото. — Имам алергия.

— Я, нима е на Ксюха? — натъртено и все така на висок глас се изненада Егоров. — Ксюш, чуваш ли ме?

— Чувам те. Какво искаш? Защо не ми помогнеш, тук е пълно с такива картони! От кои формуляри? От първия вид ли? Или и от втория?

— И от първия, и от втория, и от третия ми дай.

Егоров приближи до нея, помогна й да свалят търсените картони и огледа Ксюша от главата до петите, изигра възхищение.

— Парфюмът ти е страхотен. По-рано май имаше друг, а? Другояче миришеше, ама и прическата ти отива.

— Ти да не ме сваляш бе? Хич не се и старай напразно — тросна се сърдито Ксения.

— А, не, майтап си правя — примирително отговори Егоров. — Не се сърди. Работата ни е кучешка, та затова и хуморът ни е хамалски. Знам, знам, че в сравнение с твоя човек нямам никакви шансове. А и никой в нашата кантора няма.

Ксения се спря като закована. Сякаш всеки неин мускул моментално се превърна в топка от стомана.

— Какво намекваш? — попита с леден глас.

— Абе видях те аз тая пролет, вече към лятото, с такъв красавец, че направо се шашнах.

— С какъв красавец? — Гласът на жената от леден се превръщаше в метален.

— Ами един висок такъв, с кестенява коса, лицето му като от корица на модно списание. Да, имаше и бенка, ей тук. — Егоров посочи на своето лице мястото, където уж видял бенката на кавалера й.

— Припознал си се — хладно изрече старши лейтенант Демченко. — Не съм била аз. Нямам такива познати.

— Ааа… Е, може и така да е — тутакси се съгласи Егоров.

— И аз тогава не бях твърде сигурен, щото и ти не приличаше много на себе си. Нали тук те виждаме само с униформата, а дрехите много променят външния вид. Така че наистина може да съм се припознал. Казвай къде да се подпиша, ще ида в моя кабинет. След час ще се върна със списъка на делата. Нали няма да ходиш никъде?