Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Егоров напрегнато кимна. Нима всичко ще се окаже толкова просто? Ето сега тази мила жена ще каже: да вървим, ще ви дам всичко, запазено е. Нима наистина стават чудеса на този свят, пълен с мръсотия, лъжа и подлост?
Ала чудеса все пак не стават. За съжаление. Книгите и многобройните ръкописи на покойния професор били прибрани в дървената барака, която миналата година изгоряла.
— Момчетата от махалата са си играли, предполагам — въздъхна стопанката на къщата. — Защото нашата ограда е съвсем нисичка, за каквато ни стигнаха парите — такава поставихме, от крадци няма да ни опази, но поне малките да не бягат. Пък и не ни е страх от апаши, няма какво толкова да ни вземат. А махленските момчета сигурно са влизали нощем в барачката, пушели са и са пиели, е, като всички на тая възраст. И са хвърлили незагасена цигара.
Значи, не е било писано.
— А кога стана пожарът? — зададе дежурен въпрос Егоров, колкото да попита нещо, да изчака отговора и да поседи още малко на това уютно радостно място.
— Ами няма и година, миналата есен. И знаете ли кое е най-обидно? Нелепото стечение на обстоятелства. Миналата есен ни дойде на гости една моя стара приятелка. И се случи така, че прекара цял ден сама вкъщи, децата и голямата внучка бяха на работа, внуците — на училище и в детската градина, а аз бях отишла с близнаците в поликлиниката. Когато се върнах, приятелката ми разказа, че дошъл някакъв много симпатичен младеж, интересувал се от книжата на предишния стопанин. А тя му обяснила, че всички книжа са налице, както и книгите, и огромната научна библиотека, всичко е подредено в бараката. Той я помолил да му ги покаже, но приятелката ми е боязлива, има страх от чужди хора, та не рискувала да пусне външен човек. Обяснила му, че е гостенка тук, и го посъветвала да дойде друг път, когато стопаните са си вкъщи. А на следващата нощ бараката изгоря. Тогава си помислих: колко жалко, че не го е пуснала и не му е дала книжата на професора! Може би щяха да са от полза на някого, все пак е научно наследство. А така — всичко беше погубено безвъзвратно.
Та значи, случват се чудеса все пак, а? Нима упоритата московчанка е права в догадките си и професор Тарасевич наистина е знаел нещо много нужно на хората, които са търсели неговите ръкописи по история на производството на ценни кожи? Кой знае защо, никакви тайни на храненето на животните не са интересували когото и да било, макар че тук личи пряка икономическа изгода. А виж, незавършената книга по история, от която никой няма такава полза, живо е интересувала някого.
По пътя към управлението на вътрешните работи Виктор получи съобщение от Каменская, спря пред един павилион, купи си хотдог с кетчуп, върна се в колата и хапна, без да бърза. Сега му предстои посещение в архива на управлението и разговор с Ксюша Демченко. В никакъв случай не бива нито да я уплаши, нито да я притесни. Инак, ако московчанката е изчислила всичко правилно, кавалерът на Ксюша, подлудил цял Вербицк със слуховете за убити еколози и тайна лаборатория, моментално ще научи всичко. И един господ знае какви мерки ще предприеме. Виктор си спомни, че преди десетина минути бе чул сигнал от телефона: бе дошло още едно съобщение, но в онзи момент той носеше в едната ръка хотдога, а в другата — кетчупа, и беше неудобно да бръкне в джоба си. Сега извади телефона и бавно разгледа изпратената от Каменская снимка с обясненията: „Нашето приятелче с мама и тате преди 20 години“. Присви очи, вгледа се по-внимателно. Бенка вдясно от брадичката. Става.
Егоров слезе от колата, изхвърли в едно кошче картонените чинийки и използваните салфетки и пое към службата си. Какво беше казала московчанката на полковника? Престъпленията и правонарушенията в северната част на покрайнините през последните пет години? Добре де.
В помещението на архива, освен бюрото на самата Демченко, имаше още едно, на което бе разрешено да разглеждат дела хора, които не бяха служители на управлението. За „своите“ допускаха само да се подписват в дневника, а после да отнасят материалите в кабинетите си и да ги оставят в сейфовете, но външните, донесли съответния документ, трябваше да работят тук. И то под строгия надзор на старши лейтенант Ксения Демченко.