Сибирски тайни

— Но нали всички бяха сигурни… — слисано избъбри Егоров. — А и ти самата казваше, че рейтингите на Смелков са паднали заради това, значи, населението беше повярвало. А сега твърдиш, че никой не вярва. Как е възможно?

— Фокусът е в правилното поставяне на въпроса. И то в онези рамчици, за които говорих вчера. Разпространява се информация за някакво неблагополучие, после усилено се заговаря, че властите не предприемат нищо. Постепенно акцентите се изместват, за самото неблагополучие всеки път се изрича само една фраза, затова пък за бездействието на ръководителите на града и на управлението на вътрешните работи се пишат цели абзаци. И не се жалят краските, че те демонстрират пълна безпомощност. А в главите на хората се стабилизира връзката „кметът бездейства — ръководството на града е слабо — такова не ни трябва“. И толкоз. Никой вече не си спомня нито за лабораторията, нито за убитите уж еколози, затова пък всички са на мнение, че трябва да изберат друг кмет. А при вчерашното анкетиране хората бяха помолени да помислят именно за лабораторията и къде може да се намира. Бяха им предоставени всички налични сведения. Ти сам виждаш резултата. Лабораторията се намира „никъде“. Колективният разум винаги дава правилно решение — дори ако индивидите почти нищо не знаят и не са наясно с проблема.

Виктор умислено поклати глава и промърмори:

— Гледай ти… Добре, аз тръгвам. Ще ти се обадя после.

Когато остана сама, Настя Каменская се замисли как правилно да разпредели времето си. С анкетите свърши, може да използва лаптопа за търсене на информация. Докато Саньок се занимава с бонбоните, добре ще е да намери нещо за собственика на фабриката за захарни изделия Едуард Артемевич Шулмин. Нека племенникът й шета из статистическите и икономическите сайтове, а тя ще си опита късмета на други места.

Изтъкнат ръководител, партиен и съветски деятел, после директор на фабрика, Шулмин със сигурност не е избегнал вниманието на журналистите, вземали са му интервюта, само че тя трябва да ги намери. Може да започне от сайта на Съюза на журналистите, в който вероятно има линкове към регионалните му дружества. Настя знаеше от опит, че много от репортерите, които имат свои страници, създават в тях архив от публикациите си, където човек може да прочете всичко, написано от автора. Докато в информационните сайтове обикновено липсваха стари публикации, отпреди интернет, в журналистическите архиви те бяха налице.

Предположението й се оправда и само след няколко минути Настя четеше статии, поместени в архивите от журналисти, чиято възраст показваше, че са работили от средата на осемдесетте до средата на деветдесетте години. Някои материали отхвърляше веднага: само по заглавието личеше, че Шулмин едва ли ще е споменат там. Други преглеждаше по диагонал, търсейки името, трети прочиташе от първата до последната дума. Още не беше завършила прегледа на публикациите, когато се обади племенникът й.