![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
— Жените? Бинабик, не трябва да излагаш жени и деца на опасност.
Дребосъкът поклати глава.
— Знаеш, че те ще се бият, за да спасят домовете си, храбро колкото всеки мъж — поне при нас, кануките, е така. Но успокой сърцето си. Те само дойдоха да ни помогнат със Сиски да търкулнем няколко големи камъка. — Той разпери ръце. — Онези мъже повече няма да са опасни за нас и търсенето им от страна на Фенгболд ще е неуспешно.
Джосуа въздъхна в безизходица.
— Вярвам, че поне не си завлякъл жена ми да ви помага да търкаляте камъни.
Бинабик са разсмя.
— Тя умираше да дойде, принц Джосуа, наистина. Имаш много напориста жена — от нея би станала добра канукска невеста! Но Гутрун не й позволи да направи и крачка извън лагера. — Тролът се огледа. — Какво става долу? Не можех да видя добре, тъй като вървях през гората.
— Фенгболд, както казваш, се е подготвил по-добре, отколкото очаквахме. Направили са нещо като шейна от една кола, за да опесъчават леда, та войниците им да могат да вървят по-лесно. Нападението на Деорнот беше отблъснато, но не тръгнаха да го преследват. Още се трупат на езерото. Готвя се да… Но стига. Ще видиш какво се каня да направя.
— А трябвам ли ти, за да ида при Хотвиг? — попита Бинабик.
— Не. Джеръмайъс пое твоите задължения, докато си запознавал шпионите на Фенгболд с дамите на Нови Гадринсет. — Джосуа за миг се усмихна. — Благодаря ти, Бинабик. Знаех, че ако не си ранен или пленен, значи правиш нещо важно — но ме уведоми следващия път.
— Извинявай, Джосуа. Страх ме беше да чакам много дълго.
Принцът се обърна и повика Сангфугол, който бързо дойде при него. Отец Странгиард и Таусър стояха чинно и наблюдаваха сражението — макар че Таусър леко клюмаше, сякаш дори смъртният бой не беше достатъчно вълнуващ, за да попречи на следобедния му сън.
— Свири за Фреозел — каза Джосуа. — Три кратки и три дълги изсвирвания.
Сангфугол вдигна рога до устните си, изду слабите си гърди и засвири. Призивът прокънтя надолу по гористия склон и за момент суетнята на битката сякаш се забави. Арфистът си пое дъх и засвири отново. Когато ехото затихна, изсвири призива трети път.
— Сега — каза Джосуа решително — ще видим, колко е готов Фенгболд за истински бой. Виждаш ли го долу, Бинабик?
— Мисля, че го виждам, да. С червена пелерина?
— Да. Гледай сега.
Още докато Джосуа говореше, в предната линия на Фенгболдовата войска настъпи внезапно смущение. Най-близката до барикадата група войници изведнъж спря и безпорядъчно хукна назад.
— Уррра! — извика Странгиард и подскочи; после, явно спомнил си свещеническото си достолепие, си придаде отново вид на тревожна загриженост.
— Боже мили, вижте ги как скачат! — възкликна Джосуа с бурна радост. — Но дори това няма да ги спре за дълго. Колко бих искал да имахме повече стрели!
— Фреозел добре ще използва тези, които имаме — отбеляза Бинабик. — Един добър стрелец струва колкото трима души, както казваме ние в Ийканук.
— Но трябва да използваме объркването, което създадоха стрелците на Фреозел. — Джосуа извика на арфиста: — Сангфугол! Свири за Хотвиг!
Рогът затръби отново — два пъти дълго, два пъти кратко, два пъти дълго.
Орлякът стрели на защитниците на Сесуад'ра изненада хората на Фенгболд и те се отдръпнаха объркани, като оставиха няколко десетки от своите пронизани върху леда. Някои се опитваха да изпълзят назад по хлъзгавата повърхност — оставяха след себе си размазана кръв като следи от охлюви. В хаоса Деорнот и войниците му успяха да се измъкнат.
Самият Деорнот се връща три пъти, за да помогне да пренесат ранените през барикадата. Когато се увери, че не може да направи нищо повече, седна в калта в сянката на голямата барикада и свали шлема си. Битката все още бушуваше съвсем близо.
— Сър Деорнот — каза някой, — тече ти кръв.
Той му махна да млъкне. Не обичаше да се суетят около него, но все пак взе парчето плат, което му предложиха, и с него, както и с шепа сняг, избърса кръвта от лицето и косата си, след това опипа ранената си глава с премръзнали пръсти. Беше само плитко порязване. Беше доволен, че отпрати човека да помогне на по-силно нуждаещите се. Ивица от вече окървавения плат стана задоволителна превръзка и след като я стегна, болката намаля.
Когато приключи с огледа на раните си — всичките съвсем дребни и нито една толкова кървяща като тази на главата му, той огледа меча си. Беше обикновено оръжие, дръжката му беше обвита с кожа, краят й представляваше недодялана глава на сокол, почти изтрита от дълга употреба. Той го избърса с останалия плат и недоволно се намръщи от новите нащърбявания, колкото и почетни да бяха. Когато свърши, го завъртя, за да улови слабото слънце, и го разгледа, за да се увери, че не е оставил никаква кръв да разяжда наточения ръб.