Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Изражението на Саймън беше болезнено.

— С изключение само на това, че ние с теб се биехме наужким, а онези мъже долу използват остри стоманени оръжия. Знаеш ли къде е Сиски — нали се сещаш, онази, за която ще се ожени Бинабик? Трябваше да е тук при другите троли.

— Не знам. Но и Бинабик го няма. Впрочем замълчи, Саймън, първо трябва да ти предам нареждането на Джосуа. — Джеръмайъс се залови да предава указанията на принца, после прилежно ги повтори за всеки случай.

— Кажи му, че съм… че сме готови. Ще направим каквото трябва. Но, Джеръмайъс, трябва да намеря Сиски. Тя е предводителката им.

— Не, не трябва. Просто сега ти си станал тролски военачалник, Саймън, това е всичко. Аз трябва да тичам обратно при Джосуа. Щом Бинабик го няма, аз съм главният му вестоносец. Това се случва в битките — каза той небрежно, но и с малко гордост.

— Но какво ще стане, ако те не ме последват? — Саймън за момент се вгледа внимателно в Джеръмайъс и изръмжа: — Изглеждаш много весел. Джеръмайъс, долу убиват хора. Ние може да сме следващите.

— Знам. — Приятелят му стана сериозен. — Но поне сами си го избрахме, Саймън. Поне е една почтена смърт. — Странно изражение пробяга по лицето му и изкриви чертите му, сякаш ей сега щеше да избухне в плач. — Дълго, докато бях… под замъка… една бърза, чиста смърт ми изглеждаше нещо чудесно. — Джеръмайъс се извърна и се прегърби. — Но смятам, че сега трябва да оцелея. Лелет има нужда от мен като приятел, пък и на теб ти трябва някой, който да ти казва какво да правиш. — Той въздъхна и се изправи, изгледа Саймън със странно безизразна усмивка, после тръгна през гъстата зеленина натам, откъдето беше дошъл.

— Успех, Саймън — сър Сеоман, исках да кажа.

Саймън завика след него, но Джеръмайъс вече си беше отишъл.