![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Чу се биене на барабани. Деорнот вдигна очи и видя, че гвардеецът, който не го бе улучил първия път, най-после е обърнал коня си — ледът беше толкова хлъзгав и изискваше толкова предпазливи движения и от двете страни, че битката приличаше на странен подводен танц — и сега отново налита към него от мъглата, този път бавно, като предпазливо подкарваше коня си напред. Деорнот леко мушна с пети Дивисвет и го обърна така, че да застане с лице към нападателя. Еркинландецът вдигна меча си, но продължаваше да приближава почти със скоростта на пешеходец.
Беше странно да видиш зеленото облекло на еркинландските гвардейци на гърба на неприятел. Още по-странно беше да имаш толкова много време да разсъждаваш върху тази особеност, докато чакаш същият този неприятел да мине внимателно по леда. Гвардеецът отклони страхотен удар на меч от един от другарите на Деорнот, удар, който блесна в мъглата като изстрелян змийски език — хората на Джосуа бяха наоколо, като отчаяно се бореха да се съберат за организирано отстъпление — и продължи напред.
За миг Деорнот неволно се запита дали лицето под шлема на този храбър воин му е познато, дали врагът му не е човек, с когото е пил и играл на зарове…
Дивисвет, който въпреки смелостта си понякога беше чувствителен като ожулена кожа, разбра нищожното подръпване на поводите и тежко отстъпи на една страна точно когато нападателят стигна до тях, така че първият му удар само одраска щита на Деорнот. За един миг Дивисвет затанцува на място, като се опитваше да не настъпи сгърчената фигура на конника, който беше паднал преди малко под коня си, и ответният удар на Деорнот попадна много настрана. Нападащият гвардеец дръпна юздите и конят му заора по леда с разкрачени крака, за да спре. Видял възможност за нападение, Деорнот зави и връхлетя върху него. Тритингският кон, който беше трениран върху лед, докато хората на Джосуа се подготвяха, успя да се обърне сравнително лесно, така че Деорнот се изравни с еркинландеца преди той да довърши тромавото си завъртане.
Първият удар на Деорнот отскочи от вдигнатия щит на гвардееца, като изби цял рояк искри. Рицарят остави инерцията на меча да го понесе за втори удар, като изви китката си, наведе се почти хоризонтално на седлото и посече облечения в зелено гвардеец с мощен обратен замах точно когато той смъкна щита си. Шлемът на еркинландеца се огъна, по ризницата му рукна кръв и той се катурна от седлото си, заплете се за малко в стремената и се стовари на леда. С лекотата на дългия опит Деорнот отблъсна всякакво съжаление. Окървавеният труп можеше да е на човек, когото бе познавал, но сега всеки еркинландски гвардеец беше само враг, нищо повече.
— Чуйте ме всички! — извика Деорнот и се изправи на стремената, за да вижда по-добре хората си в мъглата. — Назад! Следвайте ме! И внимавайте по леда! — Трудно беше да се каже, но му се стори, че видя малко повече от половината войска, с която бе излязъл, да го обкръжава. Вдигна високо меча си и пришпори Дивисвет към барикадата. Стрела профуча край главата му, после друга, но стрелците явно бяха объркани от мъглата. Зад него хората му надаваха рехави бойни викове.
— Къде е Бинабик? — гневеше се Джосуа. — Трябваше да ми бъде вестоносец, но не се е върнал от Хотвиг. — Принцът се намръщи. — Боже, дай ми търпение! Слушайте! Може би нещо се е случило с него? — Той се обърна към младия Джеръмайъс, който стоеше задъхан до него. — И Хотвиг каза, че Бинабик си е тръгнал преди доста време?
— Да, ваше височество, каза, че слънцето се било вдигнало на една педя, откакто е тръгнал — каквото и да означава това.
— Проклет късмет! — Джосуа закрачи нервно, но без да откъсва очи от битката долу. — Е, нищо не може да се направи. Не вярвам вик да се чуе толкова далече, така че тичай, момче, тичай при Саймън и му кажи, че ако не чуе нищо, докато преброи до петстотин, след като хората на Хотвиг излязат, да се втурва с тролите. Разбра ли?
— Ако не чуе рога, да чака, докато преброи до петстотин след появяването на Хотвиг, след това да се втурват, да. — Джеръмайъс се позамисли и добави: — Ваше височество.
— Добре. Върви тогава, тичай. Сега и миговете имат значение. — Джосуа го отпрати с ръка, след това се обърна към Сангфугол. — И ти ли си готов?
— Да, сир — отговори арфистът. — Обучен съм от най-добрите. Не би трябвало да ме затрудни изстискването на няколко кряскащи звуци от нещо толкова просто като един рог.