![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Саймън, нетърпелив като тролските си другари, се наведе към шията на Намиращата дома, вдиша успокояващата й миризма и усети топлината на кожата й. Толкова искаше да направи всичко възможно, за да помогне на Джосуа и приятелите си; в същото време смъртно се боеше от онова, което можеше да се случи долу на стъклената повърхност на замръзналото езеро. Но засега можеше само да чака. И смъртта, и славата трябваше да бъдат отложени, поне за Саймън и малките му воини.
Наблюдаваше внимателно и се опитваше да разбере смисъла на хаоса пред себе си. Редицата войници на Фенгболд — мъчеха се да се придържат към пясъчната пътека, прокарана пред тях от бойната им шейна, — се огъваше, когато вълната на защитниците я улучваше. Но въпреки това силите на Фенгболд се държаха, отвръщаха на ударите на нападателите, атакуваха и после разпръсваха отряда си на няколко групи. След това водещото ядро воини на Фенгболд се струпваше около нападащите, така че твърдата линия на силите на херцога бързо се превръщаше в няколко активно движещи се точки и всяка малка битка се развиваше сама за себе си. Саймън веднага си представи оси, връхлитащи върху пръснати отпадъци.
Приглушените звуци на битката се засилваха. Слабото звънтене на мечове и брадви, удрящи върху броня, смътните ревове на бяс и ужас — всичко допринасяше за чувството на отдалеченост, сякаш боят се водеше под замръзналото езеро, а не върху него.
Дори за неопитното око на Саймън бързо стана ясно, че първоначалното нападение на защитниците се проваля. Оцелелите се оттегляха пред редиците на Фенгболд, които непрекъснато набъбваха, тъй като все нови и нови части пристигаха на езерото. Онези от воините на Джосуа, които можеха да се измъкнат, се пързаляха и пълзяха обратно по леда към съмнителната безопасност на барикадата и гористия склон.
Кобилата пръхтеше под потупващата ръка на Саймън и непокорно клатеше глава. Той скърцаше със зъби. Нямаха избор, знаеше го. Принцът искаше да чакат, докато ги повикат, дори ако изглеждаше, че всичко е изгубено още преди да настъпи техният час.
Да чакат. Саймън сърдито въздъхна. Чакането беше толкова трудно…
Отец Странгиард ситнеше наоколо, обзет от страхотни терзания.
— О! — извика той, като се подхлъзна на калната земя. — Горкият Деорнот!
Сангфугол протегна ръка и го дръпна за ръкава, с което го спаси от продължително търкаляне надолу по склона.
Джосуа стоеше на върха, вперил взор в битката долу. Червеният му тритингски кон Вятокрък стоеше наблизо, поводите му бяха здраво вързани за един нисък клон.
— Ето го! — Джосуа не можеше да скрие ликуването в тона си. — Виждам шлема му — той още е на крака! — Принцът се наведе напред и залитна. Сангфугол пристъпи към него, сякаш можеше да се наложи да подхване и задържи господаря си, както бе задържал свещеника. — Сега се освободи! — извика Джосуа облекчено. — Храбрият Деорнот! Събира хората и те отстъпват, но бавно. Ах, велики Боже, колко го обичам!
— Да се слави името на Ейдон! — Странгиард направи знака на Дървото. — Нека всички да се върнат живи и здрави! — Беше пламнал от напрежение и вълнение, превръзката на окото му беше черно петно на фона на петнистото розово.
— Половината вече лежат окървавени на леда — изпъшка Сангфугол. — Важното е, че някои от хората на Фенгболд са на същия хал. — Той се покатери на един камък, присви очи и се вгледа. — Мисля, че виждам Фенгболд, Джосуа!
— Аха — откликна принцът. — Но хванал ли се е на въдицата?
— Фенгболд е идиот — отвърна Сангфугол. — Ще я глътне като пъстърва червей.
Джосуа за миг отклони поглед от сражението и се обърна към арфиста със студено, макар и малко разсеяно учудване.
— Я виж ти! Така ли? Де да имах твоята увереност, Сангфугол!
Лицето на арфиста пламна.
— Извинявай, принце. Исках само да кажа, че Фенгболд не е тактик като теб.
Принцът пак насочи вниманието си към езерото долу.
— Не си губи времето в ласкателства, арфисте, не и сега. Боя се, че съм твърде зает, за да ги оценя. И не прави грешката да подценяваш неприятеля. — Той заслони очи от слънцето, което се издигаше над облаците. — Проклятие! Не я е клъвнал, не съвсем! Ей там, вижте — води напред само част от войската си. Останалите още са струпани на брега на езерото.
Смутен, Сангфугол не каза нищо. Странгиард пак заприпка нагоре-надолу.
— Къде е Деорнот? О, проклети стари очи!
— Все още отстъпва. — Джосуа слезе при тях. — Бинабик още не се е върнал от Хотвиг. Не мога да чакам повече. Къде е момчето на Саймън?