Среднощният диамант [bg]

— Ти си жива! — възкликна той с видимо облекчение по грубото лице.

Том остана седнал, без изражението му да се промени. Вдигна халба към устните си и отпи дълбока глътка:

— Казах ти, че е жива.

— Изненадана съм, че изобщо си мислил за мен — отвърнах ледено. — Миналата нощ със сигурност не помисли.

Том направи гримаса и остави халбата си на масата с глухо тупване.

— Извинете ме, господа. Мисля, че това е разговор, който е най-добре да се проведе на четири очи.

Поведе ме към вратата отзад, откъдето се внасяха и изнасяха всички припаси. Когато пристъпих през нея, се озовах на площадка до едно стълбище, което водеше под земята, в мрак. Том затвори вратата и се обърна с лице към мен.

— Толкова съм развълнуван да те видя, скъпа — каза той. — Макар че, както казах, не се тревожех за безопасността ти. Не и когато чух, че екипажът на Обещанието на слънцето се е измъкнал като по чудо. Разбрах точно кой пратеник на божествените сили им е помогнал с това. Скръстих ръце:

— Толкова ли беше убеден в чудесата, когато остави мен и онези моряци да умрем?

— Не съм искал никой от вас да умира! Сигурно знаеш това.

— Тогава защо си тръгна? Само трябваше да изчакаш няколко минути. — Вдигнах ръка: — Не, не отговаряй, тъй като вече зная защо. Искал си да откараш барута си обратно до сушата, преди бурята да се усили. Имал си нужда от печалбата си, защото, както се оказва, наистина цениш плановете си повече, отколкото последователите си.

— Авиел, ситуацията беше напрегната. Трябваше да взема неприятно решение на момента. Напоследък всички се опитват да се доберат до боеприпаси. Не знам какво става, но барутът струва цяло състояние.

— Тогава се надявам да си спечелил това състояние. Защото дойдох за заплащането си — освен ако не смяташ да ме измамиш с него.

— Разбира се, че не. — Той бръкна в един джоб и извади две монети с короната върху тях, всяка на стойност двайсет и пет златни монети. — И се кълна, че следващия път няма да правим нищо, което…

— Следващия път? Ти сериозно ли говориш? — Вгледах се в лицето му. Наистина беше сериозен. — Том, няма да има следващ път. Приключих с всичко това.

Сега пък той се усъмни, че говоря сериозно:

— Защо, по дяволите? Справи се толкова добре.

— С подобряването на имиджа ти. Затова искаш да ме задържиш.

— Нее вярно. Направихме всевъзможни страхотни неща заедно. Ако искаш по-голямо заплащане…

— Искам да приключа с това — прекъснах го, опитвайки се да запазя хладнокръвие. — И се надявам, че няма да се опиташ да ме спреш.

Той завъртя очи зад маската:

— Разбира се, че не. Но се държиш напълно неразумно! Виж златото, което спечели. Виж доброто, което направи! Виж бедните, на които помогна! Виж корумпираните, които вразуми.

— Чрез себични, неморални и незаконни средства.

— Понякога справедливостта си има цена. Понякога изисква жертви и неприятни постъпки. Но висшето благо оправдава тези тежки избори.