Републиката на крадците [bg]

Локи мина пред Джийн и с треперещи ръце си свали ръкавиците. Петте години на мечти и планове за този момент мигновено се изпариха и той остана само с глуповат поглед, като хипнотизиран, и заседнал въздух в гърлото. Заекна.

— З-здравей!

— Здравей, Локи!

— Да… Сабета, здравей.

— Искаше да кажеш нещо по-величествено и по-остроумно, нали?

— Ами… — Звукът на нейния глас, на обичайния ѝ глас, непроменен и непресторен, беше като чаша бренди на гладен стомах. — Каквото и да имах предвид, явно то има работа другаде.

— Ще изникне в съзнанието ти, когато най-малко го очакваш — усмихна се тя. — Тогава го запиши и ми го прати. Ще се отнеса благосклонно към него.

Сега бяха само на няколко крачки един от друг и той видя на лицето ѝ следи от особената алхимия: всички очертания си бяха на местата, но момичешката мекота и източената фигура бяха изчезнали. Тялото и чертите ѝ бяха по-налети. Очите ѝ се бяха променили, някогашният весел лешников цвят сега се бе превърнал в по-често срещаното и по-тъмно кафяво — оттенък, който леко се отразяваше и в косата ѝ.

— Хвани ръцете ми — каза тя и нежно пренасочи пръстите му, когато той се опита да ги сплете с нейните. Опрели длани, двамата стояха, докато Сабета отговаряше на погледа му. Неговите ръце бяха меки и сухи. В един миг, завладян само от очакването, Локи си помисли, че тя може да го привлече в прегръдка, но Сабета запази приличното разстояние между двама им. — Богове, много си отслабнал — каза тя, изгубвайки малко от хладнокръвието, с което правеше впечатление.

— Болен бях.

— Те ми казаха, че си бил отровен.

— Кои „те“?

— Знаеш кои. И не си се показвал на слънце. Усеща се вадранският ти.

— Изглежда, че и двамата сме се върнали към корените си.

— Имаш предвид косата ми?

— Не, петите на краката ти. Косата, разбира се.

— Странно. Била съм всеки нюанс на черно, кафяво и русо през последните няколко години, така че мога да се предреша най-добре, като се върна към естествения си цвят. Това харесва ли ти?

— Знаеш, че дяволски ме разстройва — каза Локи и усети, че се изчервява. — Поставя ме в ужасно неравностойно положение.

— Зная — каза тя и отново си позволи едва-едва да се усмихне. — Може би искам да сме в позната обстановка тази вечер.

Тя пусна ръцете му, игриво му отправи лек поклон и го заобиколи.

— Здравей, Джийн! Струва ми се, че шкембето ти е намаляло, а си натрупал маса в раменете — отбеляза тя.

— Здрасти, Сабета! — протегна Джийн лявата си ръка. — Доколкото виждам, ти си натрупала много, а не си изгубила нищо.

— Милият ми той! — Тя срещна ръката му със своята ръка, а веждите ѝ се повдигнаха, когато Джийн я улови за рамото и учтиво я разтърси. — Какво става? Пет години не сме заедно и изведнъж аз се превръщам само в контакт за бизнес?