Драконите на изчезналата луна [bg]

— Аз казвам да й позволим — обади се Бръснач. — След като го видях с очите си, казвам да й позволим да дойде, ако това ще ни помогне да погубим Малистрикс.

Огледало не можеше да съзре потрепващите свещи, но ясно долавяше мириса им. Чувстваше и горещината. И подобно на самия син дракон усещаше топлината на собствения си гняв и желание за мъст. Огледало имаше свои причини да мрази Малис. Тъкмо тя бе унищожила Кендерия и бе убила възлюбления съпруг на Златна Луна, Речен Вятър, и тяхната дъщеря. Драконесата беше погубила стотици животи и бе принудила поне още толкова хора да напуснат домовете си завинаги, тормозейки ги в отчаяния им бяг, просто заради самото удоволствие от това. Застанал пред тотема, който Малис беше построила от костите на техните братя, сребърният дракон започваше да си задава въпроса, дали пък Бръснач нямаше право.

Синият дракон се наведе и прошепна в ухото му:

— Такхизис има своите лоши страни, признавам го с охота. Ала тя е бог, и то наш бог, от нашия свят. Тя е единственото, с което разполагаме. Признай поне това.

Ала Огледало не призна нищо.

— Не ги виждаш — продължи неуморно Бръснач, — но в този тотем има и черепи на сребърни дракони. Всъщност са доста. Не искаш ли да отмъстиш заради смъртта им?

— Няма нужда да ги гледам — отвърна спътникът му. — Чувам гласовете им. Чувам предсмъртните им викове, на всеки един. Чувам виковете на техните съпрузи и на децата, които никога няма да бъдат родени. Омразата ми към Малис е толкова силна, колкото и твоята. И за да отърва света от този ужасен бич, казваш ти, трябва да преглътна горчивия хап от триумфа на Царицата?

Бръснач сви рамене.

— Тя е наш бог — повтори. — От нашия свят.

Труден избор. Огледало седна на една от твърдите пейки, като се опитваше да реши как да постъпи. Изгубен в мислите си, той неусетно напълно забрави, че се намира в центъра на вражески лагер. Лакътят на Бръснач се заби в ребрата му.

— Имаме си компания — предупреди го тихо синият.

— Кой е? Мина? — попита Огледало.

— Не. Минотавърът, който никога не се отделя от нея за дълго. Предупредих те, че е лоша идея да идваме. Не, не мърдай. Твърде късно е. Скрити сме в сенките. Може пък да не ни забележат. Освен това — прибави хладнокръвно Бръснач — нищо чудно да научим нещо повече.