Политичестки ред и политически упадък [bg]

Въпреки че Африка обхваща широк спектър от политически режими – от стабилни демокрации до авторитарни клептокрации и провалени държави, – можем да направим някои общения, които са валидни за много от тях. Има един африкански модел на управление, характерен за много от държавите на континента и коренно различен от латиноамериканските и източноазиатските модели.

Политолозите наричат този вид управление „неопатримониализъм“. В тази книга използвам термина на Макс Вебер „патримониално“ по повод управление, в което участват членовете на семейството и приятелите на управника и което работи в тяхна полза. За разлика от това едно съвременно управление би трябвало да се състои от служители, избрани въз основа на техните качества и опит, които работят в името на широките обществени интереси. Неопатримониалното управление на външен вид прилича на съвременна държава с конституция, президент, премиер, правна система и претенции за обективност, но единствената функция на управлението е разпределянето на държавни ресурси между приятелите и семейството.

Първата характеристика на африканското неопатримониално управление е едноличната власт. Непосредствено след постигането на независимост политиката се фокусира върху фигурата на президента, или Големия човек (почти всички африкански постколониални политически системи са президентски, а не парламентарни, и всички президенти са мъже), на когото хората дължат лоялност. И въпреки че лидерите създават политически партии, те са далеч по – слабо организирани и по – маловажни от азиатските и европейските, за които идеологията е организационен принцип. Африканските лидери си изграждат образи, които ги представят отчасти като бащинска фигура, отчасти като мафиотски бос: Мобуту в Заир носи шапка от леопардова кожа, слънчеви очила и церемониален жезъл; Джулиъс Ниерере в Танзания настоява да го наричат „Учителя“; за президента на Того Гнасингбе Еядема се твърди, че има окултни сили. Властта на президентите е огромна и не се споделя със законодателство, съдебна власт или министри независимо от написаното в конституцията. Освен това доскоро малцина африкански президенти спазваха ограниченията върху продължителността на мандатите или проявяваха готовност доброволно да предадат властта на наследниците си както Джордж Уошингтън след втория мандат. Президентът на Замбия Кенет Каунда служи в продължение на двайсет и седем години, Мобуту цели трийсет и две, Джомо Кениата общо четиринайсет, Секу Type в Гвинея двайсет и шест, Кваме Нкрума в Гана петнайсет, Мелес Зенави в Етиопия седемнайсет, Пол Бия в Камерун трийсет и две, Теодоро Обианг в Екваториална Гвинея трийсет и пет, Йовери Мусевени в Уганда двайсет и седем и Едуарду душ Сантуш в Ангола трийсет и пет (Бия, Обианг, Мусевени и Душ Сантуш все още са на власт). Сред причините, поради които Нелсън Мандела, първият чернокож президент на Южна Африка, се откроява на фона на другите африкански политически лидери революционери, е фактът, че доброволно се отказва от президентския пост след един – единствен петгодишен мандат.