Произход на политическия ред [bg]

Обявяването на независимостта на Римокатолическата църква от политическата власт настъпва в края на XI в. и е осъществено от монах на име Хилдебранд, който по–късно става папа Григорий VII от 1073 до 1085 г. Групата на Хилдебранд в папската партия, която включва Петър Дамиани, кардинал Хумберт и папа Паскалий II, настоява, че папите трябва да имат юридическа власт над всички християни, включително над всички политически власти, и че папата има право да детронира императора. Той заявява, че Църквата, а не светските власти, е единствената институция, която може да назначава епископи. Това става на фона на машинациите на свещения римски император Хайнрих III, който при пристигането си в Рим за своята коронация отстранява трима конкурентни папи в полза на кандидат по негов избор.

Но според възгледите на Хилдебранд Църквата не може да стане независима от политическите власти, ако не се реформира, и най–важната реформа е да се ограничи възможността свещениците и епископите да се женят и да имат деца. Той се противопоставя на обичайните практики на симония и николаизъм, чрез които църковни санове могат да се купуват и продават и да се превръщат в наследствена собственост. Партията на Хилдебранд подема памфлетна война, призовавайки християните да не вземат причастия от женени свещеници или от такива, които живеят в конкубинат, и напада практиката на вземане на пари в замяна на църковни назначения. Когато става папа Григорий VII, той прави безбрачието на свещениците официална църковна доктрина и принуждава вече женените свещеници да избират между задълженията си към Църквата и тези към техните семейства. Това оспорва утвърдените практики на свещеничеството и става причина за ожесточена борба в рамките на самата Църква. Целта на папа Григорий е да се сложи край на корупцията и получаването на ренти в Църквата, като се атакува самият източник на патримониализма – правото на епископите и свещениците да имат деца. Той е движен от същата логика, която кара китайците и византийците да разчитат на евнуси, а османците да пленяват военни роби и да ги откъсват от семействата им – ако им се наложи да избират между лоялност към държавата или към семейството, повечето хора предпочитат второто. Затова най–лесният начин за ограничаване на корупцията е преди всичко да се забрани на длъжностните лица да имат семейства.