![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки че Хайнрих приема властта на папата в Каноса, той не признава правото на папата да назначава епископи и продължава да отхвърля исканията на Григорий. Хайнрих успява да превземе Рим, да свали Григорий и да постави собствения си кандидат антипапа Климент III. Григорий се обръща за помощ към нормандските крале от Южна Италия; те се отзовават, но с цената на плячкосването на Рим и настройват населението срещу себе си. Григорий е принуден да се оттегли на юг със своите нормандски съюзници, където през 1085 г. умира в Салерно победен. Конфликтът за правото на инвеститура продължава повече от едно поколение, като наследниците на Григорий отново отлъчват Хайнрих IV, както и неговия син Хайнрих V, а императорът сваля папи и издига свои кандидати като антипапи. Конфликтът приключва през 1122 г. с Вормския конкордат с това, че императорът до голяма степен се отказва от правото си на инвеститура, а Църквата признава властта на императора по редица светски въпроси.[99]
Спорът за инвеститурата е изключително важен за по–нататъшното развитие на Европа в няколко отношения. На първо място това позволява на Католическата църква да се превърне в модерна, йерархична, бюрократична и законосъобразна институция, която, както твърди правният историк Харолд Бърман, става модел за по–късните светски държавни строители. Един от критериите за институционално развитие на Самюъл Хънтингтън е автономията, а една организация не може да бъде автономна, ако няма контрол върху назначаването на собствените си служители. Ето защо спорът за инвеститурата е толкова важен. След Вормския конкордат папата чрез църковната йерархия става безспорното главно длъжностно лице и със съветите на Колегията на кардиналите може да назначава и освобождава епископи както пожелае.
Църквата се пречиства. Безбрачието на свещениците премахва изкушенията за патримониално раздаване на доходни бенефиции на роднини и потомци и налага нов морал по отношение на продажбата на църковни длъжности. Църквата също така може да събира собствени данъци под формата на десятък и с разграничаването на свещеничеството от местната кланова политика е по–способна да се разпорежда със собствените си фискални ресурси. Църквата приема много от характеристиките на истинска държава, като понякога организира собствени военни сили и упражнява пряка юрисдикция над определена (макар и малка) територия.
Разбира се, ангажирането на Църквата със светски въпроси не се изчерпва с конфликта за инвеститурата. Светските владетели продължават да Се опитват да манипулират папството и да налагат свои кандидати като Авиньонските папи[100] през XIV в. С течение на времето възникват нови злоупотреби, които в последна сметка проправят пътя за протестантската Реформация. Но Католическата църква вече е много по–силно институционализирана от гледна точка на нейната приспособимост, интегрираност, автономия и съгласуваност от религиозните институции на която и да било от останалите световни религии.
Втората важна последица от конфликта за инвеститурата е ясното разграничаване на сферите на духовното и светското, което проправя пътя за модерната светска държава. Това разграничение, както вече отбелязах, е само латентно при християнството. Вормският конкордат окончателно приключва цезаропаписткия период в историята на Западната църква, което така и не се случва нито в Източната църква, нито в земите на мюсюлманите.
Целта на Грегорианската реформа е да ограничи властта на политическите управници с претенцията за универсална власт по отношение на всички духовни и светски въпроси, включително правото да сваля крале и императори. Християнският папа всъщност претендира за същата власт, която упражняват брамините в Индия от самото начало. На практика обаче на финала на една дълга политическа и военна битка Църквата е принудена да направи компромис. Чрез очертаването на една точно определена духовна сфера, върху която Църквата упражнява неоспорим контрол, тя признава правото на светските управници да упражняват властта си в собствената си отделна сфера. Това разграничение поставя основите на последвалия възход на светската държава.