Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Никълъс се загледа в нея. Либърти омъжена, с дете. Либърти – може би дори влюбена.

— Изглеждаш толкова смаян, все едно ти казах, че ще се омъжа за слон.

Той се засмя: – Извинявай. Наистина се радвам и за двама ви.

Пресегна се и я прегърна, а тя направи същото.

— Може би ще можем да се оженим заедно – каза тя. – В Корнуол. Ти и Скай. Аз и О’Фарел.

— Мисля, че на Скай много ще й хареса – едва успя да промълви Никълъс. Скай в булчинска рокля. Скай негова жена. Вечността, която бе предопределена да бъде тяхна, която щеше да стане тяхна в минутата в която се измъкнеха от Франция, в секундата в която свършеше войната.

— Единственото, което трябва да направим, е да се върнем в Англия. И да сме сигурни, че нито Скай, нито О’Фарел ще извършат някоя глупост. Не мисля, че той е…

Тя млъкна и за пръв път изобщо някога Никълъс видя как очите й се навлажняват, но не от ярост.

— Щом майка ми можеше да вижда бъдещето, нима това не значи, че и аз имам някакви ясновидски способности? – продължи Либърти, като бързо избърса очите си. – Нищо в мен не говори, че е мъртъв. Това означава, че е добре, нали така? Не мисля, че ще мога да понеса и той да ме изостави… – гласът й се прекъсна.

Никълъс хвана ръката й: – О’Фарел е жив.

Имаше нужда да повярва на думите си, защото и той се бе опитвал, всяка нощ, да усети Скай по някакъв начин.

— Все пак ще заминем тази вечер – каза решително Либърти.

— Ще го направим.

Той потри уморено челото си.

— Иска ми се само да можех да направя нещо за Адел, предвид това, че тя рискува живота си за нас.

Либърти повдигна рамене.

— Някои жертви, като тази нейната с нациста, никога не се отплащат. Такъв е светът.

Той си спомни за Люк, който пожертва живота си на това самотно поле във Франция. Разбира се, направи го в името на свободата. И Марго също, която спеше с нацист – също го правеше заради свободата.

— Междувременно им казах, че ще направя всичко за тях, но се оказа, че съм лъжец – каза горчиво той.

Гласът на Либърти стана твърд, докато повтаряше последното си злочесто изречение.

— Такъв е светът. Не може винаги да постъпваш правилно, Никълъс.

Мадам се върна същия следобед със свещеника и с Адел.

— Наистина съжалявам – каза Никълъс на Адел. – Както ти казах, действай смело и използвай името ми. Кажи на всички, че сме женени. Нямам нищо против.

Либърти повдигна вежди към него – предишните й нападки срещу съчувствието очевидно се бяха изчерпали, но проклета да бъде, ако допуснеше Никълъс да се извинява на Адел, задето не можеше да й даде онова, което тя искаше.

Мадам каза на Либърти, че всички пердета са спуснати и тя може да се изкъпе на горния етаж, смятайки може би, че най-добре би било Никълъс и свещеникът да останат сами, без Либърти да може му влияе.

За Никълъс нямаше никакво значение. Независимо от това дали Либърти беше в стаята, или не, щеше да продължава да отказва.

Свещеникът дълго говори за милостта и благотворителността. Никълъс бе любезен, но непреклонен. Банята на Либърти продължаваше безкрайно дълго.