Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Чакай! – кресна й той.

Тъй като това бе Либърти, не го послуша.

Беше истинско кълбо от нерви по време на целия полет. Никълъс се бе опитал да говори с нея, да я успокои, тъй като твърде добре познаваше белезите на агент, доведен до крайност. Едва се сдържа да не направи завой и да се върне в Англия, но нямаше причина да го направи, освен лошите си предчувствия, а неговите началници щяха да се отнесат с насмешка към тях и щяха да го обвинят в пристрастност. И може би щяха да имат право.

Видя един от мъжете от приемната комисия на светлините, очертаващи мястото за кацане, и стомахът му се сви. Беше му непознат.

Вероятно германците бяха разбрали на коя поляна пристигат и кой морзов знак да светнат. От седмици насам подозираха, че сред тях има предател, може би някой от оперативните работници на терен.

— Либърти! – извика той, нарушавайки всички правила, като изрече името й, така че да разбере, че има опасност.

Либърти се извърна и той видя по безгрижното й лице да се изписва осъзнаването за опасност.

За бога, той трябваше да излети обратно и да я остави там. Но как можеше да остави сестрата на Скай с германците?

Взе пистолета си и слезе от самолета.

Имаха късмет, защото партизаните се бяха прикрили зад дърветата в този периметър. Оттам се носеха изстрели, насочени към германците.

Отново извадиха късмет, защото всички, с изключение на германците, стреляха точно и скоро двамата с Либърти бяха отведени в нелегална квартира.

— Не е най-доброто място за пренощуване – предупреди ги някакъв мъж. – Майката е нервна и сигурно ще се пречупи, ако швабите я притиснат с въпроси. Обаче дъщерята е очарователна. И това е най-близкото известно ни място.

Никълъс не се страхуваше.

— Утре вечер е планирана операция за отвеждане на агенти обратно недалеч оттук – каза той. – Трябва да се скрием дотогава. Ако успея да намеря кола до полето – то е близо до Орлеан – късно следобед, ще успеем да изчезнем в рамките на двайсет и четири часа.

Но не им бе писано. Колата изобщо не пристигна. Никълъс предполагаше, че след събитията от предишната вечер мрежата на Съпротивата е била разкрита и унищожена.

Той отчаяно се опитваше да направи някакви уговорки с жената, мадам Бофор, и с дъщеря й, Адел, но те нямаха кола. А след като мрежата бе разбита, нямаха достъп до радио, за да изпратят съобщение до УСО и да им предадат, че двамата с Либърти са живи и имат нужда от „Лизандър“, който да дойде да ги изведе от страната.

Мадам Бофор, силно изплашена от факта, че щяха да останат в нейния зимник по-дълго, отколкото предполагаха, едва им говореше. Адел им носеше храна. Каза им, че се опитва да се свърже с друга мрежа на Съпротивата, която да ги премести на сигурно място. Предположението на Никълъс, каза му тя, се бе оказало вярно – единствената мрежа в областта била унищожена. Можеше да прави само дискретни проучвания сред хора, на които се надяваше, че може да вярва. Проучвания, които засега не бяха дали резултат.