Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Благодаря – каза той. – Знам, че можехте да ни предадете. Животът ни бе във вашите ръце. Ако мога да направя нещо за вас, ще го сторя.

— Има нещо – каза мадам Бофор със сълзи в очите, а и очите на Адел плувнаха в сълзи.

Със запъване каза на Никълъс, че Адел била бременна от нацист. Че се била надявала Никълъс да се ожени за нея, да даде името си на детето, да направи така, че никой да не си помисли, че дъщеря й е сътрудничела на германците, или че е имала връзка с германски войник. Времето почти щяло да съвпадне. Адел била разбрала, че е бременна в деня преди пристигането на Никълъс и Либърти. Селяните знаели, че някакъв пилот се крие в зимника на мадам – напълно достоверно било пилотът и нейната дъщеря да се влюбят и да се оженят. След това Адел и нейното дете щели да бъдат спасени.

— Довела съм свещеник – завърши тя, като посочи мъжа, който вече слизаше по стълбите.

Никълъс знаеше, че историята наистина бе достоверна – бе чувал за не един съюзнически пилот, който се бе оженил за французойка, която го бе подслонила и спасила. Питаше се дали Адел бе изнасилена, или се бе влюбила в някой от германците, разквартирувани тук. И двата сценария бяха еднакво възможни, а той разбираше начина, по който действаше селото. Нито един от двата не бе приемлив и вероятността детето на Адел да има немска кръв щеше да означава, че то и майка му щяха да бъдат отхвърлени от обществото или дори изправени пред някакъв племенен съд. Затвори очи при картината на Адел, прогонена от селото, без подслон и с невръстно дете.

Либърти застана до Никълъс и първа заговори.

— Никълъс няма да направи това – каза гневно тя. – Не можете да го карате да се чувства виновен по този начин.

Никълъс не изпитваше гняв, а само дълбока и отчаяна тъга. Как би могъл да се сърди на мадам за това, че се опитва да защити дъщеря си?

— Кажи на всички, че детето е мое – каза той. – Нямам нищо против. Но не мога да се оженя за Адел. Съжалявам.

— Никой няма да ни повярва без доказателство – каза мадам тъжно. – Трябва да има сватба.

— Вече съм женен – каза Никълъс.

Либърти втренчено го загледа.

— Заклех се пред Скай и тя се закле пред мен – каза той на Адел и на мадам. – Нямаме документи, но аз се ожених за нея телом и духом и със стръкче морска трева като доказателство.

Свещеникът разговаряше с мадам, а Адел беззвучно плачеше до тях.

— Мъжът, който е бащата на това дете – попита Никълъс Адел внимателно, спокойно, – нима той… – поспря за малко. Как би могъл да я попита дали е била изнасилена?