За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава IV
Главното различие между търговията в древността и търговията в наше време
От време на време светът изпада в положения, които променят търговията. Днес търговията на Европа се води главно между Севера и Юга. Разликата в климата е причината, поради която народите изпитват голяма нужда от чужди стоки. Например южните напитки, изнесени на Север, представляват вид търговия, която древните народи не са познавали. Така вместимостта на корабите, която някога са измервали с мерки за жито, сега се измерва със съдове за течности.
Познатата ни древна търговия между средиземноморските пристанища се извършвала почти само в Юга. Но народите с един и същ климат, разполагащи почти с едни и същи стоки, не са се нуждаели от търговия едни с други така, както са се нуждаели народите с различни климати. Ето защо търговията в Европа някога не е била така широка, както сега.
Това ни най-малко не противоречи на казаното от мене за нашата търговия с Индия, а именно че прекомерната разлика в климата свежда нуждата от обмяна на стоки до нула.
Глава V
Други различия
Търговията, ту унищожавана от завоевателите, ту притеснявана от монарсите, обикаля земята, като бяга оттам, където я гонят, и си почива там, където я оставят на спокойствие; днес тя царува там, където някога е имало само пустини, морета и скали; и днес ние виждаме само пустини там, където тя е царувала.
Никога няма да кажеш, че Колхида — тази огромна гора, в която населението, намалявайки с всеки изминат ден, отстоява свободата си само за да се продава на дребно на турци и перси — някога, по времето на римляните, е била изпълнена с градове, а търговията й е привличала всички народи по света. В тази страна сега не може да се намери нито един паметник от онова време; следи от него намираме само у Плиний и Страбон.
Историята на търговията е история на общуването между народите. Различните разрушения, които е предизвикала тя, познатите приливи и отливи на населението, опустошенията — всичко това съставя най-големите събития в живота на хората.
Глава VI
За търговията на древните
Огромните съкровища на Семирамида, които не е можело да бъдат придобити за един ден, ни карат да мислим, че асирийците са ограбвали други богати народи, след като са били ограбени самите те.
Последица от търговията са богатствата, последица от богатствата — разкошът, последица от разкоша — усъвършенствуването на занаятите. Голямото развитие на занаятите по времето на Семирамида свидетелствува за съществуващата тогава широка търговия.
В азиатските държави се е водела голяма търговия с предмети на разкоша. Историята на разкоша би представлявала една от красивите части от историята на търговията. Разкошът на персите е бил разкошът на медите, а разкошът на медите — разкошът на асирийците.
В Азия са станали големи промени. Североизточната част на Персия, Хиркания, Маргиана, Бактрия и др. са били някога осеяни с цветущи градове, които вече не съществуват; северната част на тази страна, т. е. провлакът, който отделя Каспийско от Черно море, също е била покрита с градове и народи, които вече не съществуват.
Ератостен54 и Аристобул, основавайки се на Патрокъл, съобщават, че стоките от Индия са бивали отправяни към Черно море чрез Амударя. Марк Барон казва, че през войната с Митридат, по времето на Помпей, римляните научили, че е можело за седем дена да се иде от Индия до страната на бактрите и до река Икара, която се влива в Амударя; че по нея е можело стоките от Индия да се пренесат през Каспийско море до устието на Кира; че от тази река е можело за пет дена път по суша да се стигне до река Фаза, която се влива в Черно море. Без съмнение великите империи на асирийци, меди, перси са можели чрез народите, населяващи тия различни страни, да установят връзка с най-отдалечените краища на Изтока и Запада.
Тези връзки вече не съществуват. Всички тия страни са били опустошени от татарите; и този рушителен народ живее все още там, за да ги унищожи. Амударя вече не се влива в Каспийско море. Татарите са отклонили течението й според собствените си интереси; сега тя изчезва в пясъчните пустини.
Река Сърдаря, която някога е била граница между цивилизованите и варварските народи, също е била отклонена от татарите и вече не стига до морето.
Селевк Никатор бил изработил проект за съединяване на Черно с Каспийско море. Но този замисъл, който би облекчил значително търговията в ония времена, е бил изоставен след неговата смърт. И не се знае дали той би могъл да бъде осъществен в провлака, който разделя двете морета. Тази страна сега е много малко позната; тя е обезлюдена и покрита с гори. Вода там не липсва поради безбройните реки, които се стичат от Кавказките планини; но самият Кавказ, който представлява северната част на провлака и простира разклоненията си на юг, би бил голямо препятствие, особено в ония времена, когато въобще не се е познавало строителството на шлюзове.