Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Старицата лежеше в лепкава червена локва, а простите й дрехи бяха залепнали към тялото, подгизнали от телесните й течности. Днес му се бе приискало да си поиграе с ножа, възнамерявайки да се позабавлява дълго, ала щом доведоха плячката му, изведнъж изпадна в пристъп на неописуема ярост и започна да я ръга, кълца и сече отново и отново. Тя умря почти веднага, което го вбеси още повече и Вирч се нахвърли върху трупа й, обезобразявайки го до такава степен, че накрая той изобщо не приличаше на човек.
Да, може би наистина убиваше твърде много напоследък. Ала той бе паякът в центъра на паяжината и имаше нужда да се храни честичко.
Командирът на стражата, който бе арестувал Ангър ту Торик, се оказа доста жилав, ала Вирч разполагаше с достатъчно време да го пречупи. При всичките му способности, Върховният Чаросплетник не се осмеляваше просто да сграбчи съзнанието на мъжа и да поеме контрола върху него. Това щеше да изисква цялата му концентрация и да го държи затворен в покоите му; освен това съществуваше и възможността командирът на стражата да осъзнае какво се е случило с него, след като Вирч го освободеше. Прибързаните операции като тази бяха опасни; той си припомни неотдавнашния си опит да повлияе на Баракс Зан, когато бе открит от Чаросплетника на аристократа, и се зачуди защо тогава не бе обмислил по-добре възможните рискове.
„Добре че се измъкна безнаказано, Вирч“, каза си той.
С командира на стражата реши да предприеме по-изтънчен подход, изпълвайки сънищата му с хипнотични внушения всяка нощ, настройвайки го срещу Ангър, убеждавайки го, че ще получи бляскави награди, ако арестува най-големия трън в петата на Императрицата. Когато народният оратор бе заловен, Вирч бе направил така, че да е в присъствието на Анаис; по този начин тя не можеше да го обвини, че е въздействал на командира на стражата. Колко малко знаеше тя за възможностите на Чаросплетниците!
Виж, да научи хората да правят бомби, му беше отнело месеци. Бе започнал да ги събира още откакто за първи път заподозря Лусия, дълго преди да убеди Сонмага ту Амача да изпрати крадеца Пърлок да потвърди слуха. Той ги обработваше бавно, но неумолимо, нахлуваше в сънищата им, превръщайки обикновените мъже и жени в същински фанатици. Те взеха да прекарват все повече и повече време в изучаването на различните експлозиви, поддавайки се на мисълта, че няма значение колко ще умрат в името на идеята. През цялото време очакваха сюблимния момент — откритието, че Престолонаследничката всъщност е Различна. Тогава незабавно изоставиха своите домове, професии, и семейства, превръщайки се в праволинейни атентатори, както бе предвидил Вирч. Събраха се и започнаха да сглобяват оръдията на унищожението. Когато приготовленията бяха завършени, Чаросплетникът им даде нов сигнал, който щеше да положи началото на разрушителната им мисия. Арестуването на Ангър ту Торик.
Това беше майсторски удар. Всички виждаха как човекът с очарованието и откритите политически възгледи на Торик се превръща в безспорния водач на една подмолна армия. Вирч бе убил собственоръчно Ангър, за да му попречи да развали това впечатление, като по този начин осигури и удобен мъченик за недоволните граждани на Аксками. Сега собствените му майстори на бомби бяха мъртви, избрали саможертвата пред риска да бъдат заловени, и кръгът се бе затворил. Нямаше никакво доказателство, което да го свърже с което и да е от тези събития. Аксками беше ядосан, изплашен, обезумял; очите на Императрицата бяха насочени извън града, а сцената се подготвяше за последната част от неговия план.
Още бомби щяха да избухват.
Ала не всичко беше безпроблемно. Някъде в съзнанието му мисълта за Руито ту Макаима продължаваше да го човърка, а той все не можеше да я достигне и да я изхвърли оттам. Обстоятелството, че този учен бе успял да проникне в манастира в планините Лакмар във Фо, само по себе си беше достатъчно постижение. Вирч нямаше никаква представа как се беше сдобил с Маската, която го бе прекарала през преградата; добре че мъжът бе имал нещастието да се натъкне на един от невидимите спусъци на излизане от манастира — малки капани в Чаросплетието, които веднага обявяваха тревога в света отвъд човешкия взор. Макаима беше проследен до дома си, за да се видят по-добре намеренията му, ала човекът изглеждаше съсипан и се реши да продължат да го наглеждат, докато вземат решение как да постъпят с него. Което, както и в много други случаи, се падна на Вирч.