Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
„Ако бях в униформа — каза си Д’Артанян, — щях да наредя да задържат този юначага заедно с писмото. Първият срещнат патрул щеше да ми помогне. Но, дявол да го вземе, нима трябва да съобщавам името си заради подобен подвиг? Да го напия? Но тогава той ще заподозре нещо, а току виж и аз съм се напил… Ах, дявол да го вземе, колко безмозъчен съм станал! Да нападна нещастника, да го обезоръжа и да го убия заради писмото? Това може да се направи, ако писмото е от кралицата до лорда или от кардинала до кралицата. Но, Боже мой, заради жалките интриги на господата Арамис и Фуке против господин Колбер да погубя човешки живот! Не, тази идея не струва дори десет су!“
Докато философстваше по този начин, гризейки нокти и хапейки мустаци, той изведнъж видя малка група полицаи, водени от комисар. Бяха подкарали човек с красива външност, който се дърпаше с последни сили. Полицаите бяха скъсали дрехите му и ето че започнаха да го влачат. Арестуваният викаше, че с него трябвало да се държат вежливо, тъй като бил благородник. Виждайки нашия войник, бедният човек извика:
— Ей, войнико, помогни ми!
Войникът приближи до арестувания, а около малката група започна да се събира тълпа. В тази минута на Д’Артанян му дойде идея. Това беше първата добра мисъл, както читателят ще се убеди по-нататък.
Благородникът започна да разказва на войника, че го били арестували в една къща като най-обикновен крадец, докато всъщност той бил любовник на дамата. Куриерът започна да му изразява съчувствие и да му дава съвети с цялата сериозност, с която френският войник се притича на помощ, когато става дума за любовна история. Д’Артанян се промъкна до войника, притиснат от тълпата, и ловко измъкна писмото от пояса му. Тъй като в този момент благородникът с разкъсаните дрехи дърпаше войника към себе си, а комисарят от своя страна дърпаше благородника обратно, Д’Артанян грабна писмото без всякакви затруднения. Той се отстрани на около десетина крачки зад ъгъла и прочете адреса:
„До господин Дьо Балон, при господин Фуке в Сен-Манде.“
— Отлично! — каза Д’Артанян.
Като се стараеше да не разкъса плика, той го отвори и извади сгънатия на четири лист, върху който бяха написани следните думи:
„Драги Дьо Балон, благоволете да предадете на господин Дербле, че той идва в Бастилията и разпитва.
Ваш предан Дьо Безмо“
— Сега всичко е ясно — възкликна Д’Артанян. — Портос е заедно с тях.
След като узна каквото му беше нужно, мускетарят си помисли: „Дявол да го вземе! Бедният войник ще отнесе наказанието от Безмо заради мен, ако се върне без писмото… Какво ще стане с него? Всъщност това писмо съвсем не ми е нужно. Когато изядеш яйцето, защо е нужно да пазиш черупките?“
Д’Артанян видя, че комисарят и полицаите успяха да убедят войника да не се намесва и поведоха арестувания нататък. Пратеникът па Безмо все още беше заобиколен от хората. Д’Артанян се вмъкна в центъра на тълпата, незабелязано пусна писмото и бързо се отдалечи. Най-после войникът отново тръгна по посока на Сен-Манде, продължавайки да си мисли за благородника, който го бе помолил за застъпничество. Изведнъж той си спомни за писмото, погледна колана си и видя, че там няма нищо. Неговият отчаян вид достави голямо удоволствие на Д’Артанян.
Бедният човек започна ужасено да се озърта, докато най-после, на около двадесет крачки от себе си, забеляза белеещия се плик. Устреми се към него като сокол към плячка. Наистина, пликът се беше позацапал и посмачкал, но все пак бе налице.
Д’Артанян забеляза, че счупеният печат разтревожи войника. В края на краищата той се утеши и отново пъхна писмото в пояса си. „Върви — мислено го съветваше Д’Артанян, — сега имам достатъчно време, можеш да ме изпревариш. Значи Арамис не е в Париж, щом Безмо пише до Портос. Милият Портос, колко приятно е да се срещне човек с него… и да побеседва“ — завърши своите размишления гасконецът. Влизайки в крачка с войника, мускетарят реши да се яви при господин Фуке четвърт час след него.
Глава трета
ЧИТАТЕЛЯТ С УДОВОЛСТВИЕ ВИЖДА, ЧЕ СИЛАТА НА ПОРТОС НЕ Е НАМАЛЯЛА
Д’Артанян както обикновено направи своите изчисления и установи, че часът се равнява на шестдесет минути, а минутата на шестдесет секунди. Благодарение на това съвсем точно изчисление той се появи пред вратите на суперинтенданта в момента, когато войникът излизаше от там с празни ръце. Портиерът полуотвори вратата пред него. Д’Артанян много искаше да влезе, без да докладват за него, но се наложи да каже името си. Според мускетаря това трябваше да премахне всички пречки, но портиерът се колебаеше. Д’Артанян разбра, че слугата има строга заповед. Затова реши да излъже, което не беше трудно, особено когато виждаше в лъжата държавна полза или собствена изгода. Затова той добави, че е изпратил войника, който току-що е донесъл писмото до Дьо Валон и че в това писмо се съобщава за неговото пристигане. Чак след тези думи вратите се разтвориха и Д’Артанян влезе.