Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Жалка банда слабаци! — гневеше се Коул. — Даже от една жена не успяха да ме опазят! — Когато Коул тръгна към нея със стиснати от болка зъби, Алена се ужаси от мъчителния му вървеж.
— Коул — започна Алена и протегна ръка към него. Той гневно замахна да я отблъсне, но бастунът му се подхлъзна по гладкия под и той залитна тежко напред. Алена се опита да го подхване, преди да се стовари на пода, но тежестта на тялото му беше непосилна за нея. По тази причина и двамата се намериха на земята. Коул с вик се претърколи настрана и се сгърчи от непоносима болка. Алена коленичи до него и се вгледа ужасена в дясното му бедро, което беше толкова подпухнало, че той не беше успял да обуе панталоните си под халата. Нездравият цвят на кожата пробуди у нея най-лоши опасения. С разтреперани пръсти тя докосна страшната подутина.
— Мили Боже! Ти ще ме довършиш, Алена! — изкрещя Коул, като се опитваше да прикрие голотата си.
— Затова ли се затвори дни наред? — не можеше да повярва Алена. — Заради крака си?
— Всичко, което мога да направя, е да се разхождам непрекъснато, за да се движи кръвта в него, и да се моля на Бога да не го изгубя.
Алена не знаеше дали да се ядосва, или да се почувства облекчена.
— Да не си си помислил, че заради това бих те отблъснала? — попита тя мъжа си и посочи подутия крак.
— Нямаше да си първата, която ще постъпи по този начин!
— Но, Коул, кога ще разбереш най-после, че аз не съм Роберта? — смъмри го Алена и скочи на крака. Отвори широко вратата и извика с висок глас:
— Оли! Майлс! Питър! Елате бързо!
— Алена! Затвори веднага вратата! — беснееше Коул.
Тя видя мисис Гарт да идва с нова бутилка бренди.
— Занесете го в стаята на мистър Лейтимър! — заповяда Алена на икономката. След това се дръпна настрана, за да могат да влязат тримата прислужници.
— Не ме докосвайте или ще ви изхвърля всичките на улицата! — ревеше Коул и размахваше бастуна си.
Объркани и разколебани, тримата мъже гледаха безпомощно към младата си господарка.
— Ако посмее да направи това, аз ще ви назнача отново! — безстрашно ги успокои тя. — А сега — край на колебанията! Отнесете доктор Лейтимър горе. И по-смело! В края на краищата вие сте трима срещу един!
Оли пръв пристъпи напред. Без да обръща внимание на гневните ругатни и проклятия, които Коул сипеше безспир, той го хвана за ръцете. Питър доби кураж и хвана господаря си за краката. Коул стенеше високо от болка, когато го вдигнаха и внимателно го отнесоха в спалнята му. Там мъжете го положиха грижливо върху леглото.
Гневът на Коул беше вече поутихнал, но сега той бе изправен пред ново изпитание — жена му го пое в своите ръце. Тя вече раздаваше заповеди и поръчки, сякаш цял живот не беше вършила нищо друго:
— Мисис Гарт, проветрете кабинета и наредете основно да го почистят. Питър, донеси гореща вода и сложи веднага още един котел на печката. Майлс, ти и Оли ще качите тук креслото на доктор Лейтимър от кабинета. Освен това някой да донесе кофа сняг от градината. Но, моля ви, бързо, докато не се е разтопил!
На Коул не му остана време да протестира срещу заповедите на жена си. Прислужниците вече се бяха разпръснали да изпълняват по най-бързия начин нарежданията на господарката.
— Сега, след като ме домъкна тук горе, какво смяташ да правиш с мен? — запита той навъсено.
Алена отметна завивката и положи няколко възглавници под коляното на болния крак.
— Всъщност ти като лекар би трябвало да знаеш най-добре.
— И все пак не ми отговори — настояваше Коул.
— Е, добре, смятам да ти слагам студени и горещи компреси върху отока, за да спадне. Това е отдавна изпитано домашно средство. След това ще те изкъпя и обръсна.
— Мога и сам да се изкъпя. Не се отнасяй с мене като с инвалид!
— Сега ще лежиш мирно, Коул. Започваме да се мием.
— Как? Целия?
Алена намигна дяволито.
— Глезльо като тебе заслужава да му намокря главата и да го зарежа. Но имам чувството, че и някои други части на тялото ти също плачат за едно хубаво миене.
Когато след малко Алена натрупа сняг върху отока, Коул се усъмни в човеколюбивите й чувства. Защото веднага след това тя му залепи една вряла кърпа върху бедрото, при което за малко не изгори най-ценната част от тялото му, както веднъж вече беше направила в кухнята на Крейгхъг.
— Внимавай с малкия Коул! — замоли се той. — Или завинаги ще се простя с надеждата за поколение.
Алена се престори на отчаяна.
— Какво направих аз, о, Боже! — След това добави, нахално ухилена: — Нищо ти няма!
Коул бързо прикри голотата си, когато Оли и Майлс внесоха креслото от кабинета. Свърши се и с този добър стар навик, мислеше си той. Отсега нататък нямаше да може да се заключва, когато му се прииска, но за сметка на това му се откриваха нови, по-приятни перспективи. Да бъдеш арестуван в спалнята с такава пленителна жена за компания — е, това в края на краищата не беше чак толкова лошо.