Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Аха — кимна разбиращо той и се ухили. — Можете да ме гледате колкото искате, мадам. Целият съм ваш, в собственост и владение.
— В собственост и владение — повтори тихичко тя, като плъзна ръце по гърдите му, сетне по гърба и стегнатите хълбоци. — Толкова е прекрасно да знам, че си мой и че мога да те докосвам винаги, когато пожелая. Тялото ти е създадено за ласки и целувки.
— Както и твоето, любов моя — промълви съпругът й, допрял устни до шията й.
Шимейн завъртя глава и докосна с устни бронзовата кожа на бузата му.
— Направи онова, което ми обеща преди да отидеш да събереш яйцата — прошепна тя. — Научи ме на нещо ново.
Гейдж я вдигна и с едно единствено движение се сля с нея. От устните й се изтръгна сподавено възклицание, а краката й се стегнаха в обръч около кръста му.
— Харесва ли ти това? — попита дрезгаво той, като намести ръце под хълбоците й.
— О, да! — отвърна Шимейн, останала без дъх. — Харесва ми всичко, което правиш с мен.
— Отвратително!
Думата отекна като плесница. Двамата се откъснаха светкавично един от друг и изненадано се огледаха. На брега на потока стоеше Роксана и ги наблюдаваше с презрително изражение. Ужасена, че тази жена е станала свидетел на интимните им ласки, Шимейн скръсти ръце пред гърдите си и когато Гейдж я дръпна към себе си, се отпусна в ръцете му.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Роксана? — изрева той. Роксана изглеждаше като побесняла вещица. Не си бе направила труда дори да среше косата си и сплъстените й кичури се ветрееха край лицето и раменете й, развявани сякаш от собствения й безумен гняв.
Тя ги изгледа с отровна омраза и ядно отметна глава назад.
— Тази сутрин чух, че си се оженил за твоята кучка! Но трябваше да дойда и да се уверя с очите си, защото ми беше трудно да повярвам, че си могъл да извършиш такава глупост.
— Защо глупост? Защото не се ожених за теб ли! — язвително попита Гейдж.
— Не! — извика Роксана. — Защото е глупаво да вземеш нова съпруга, след като едва не си бил обесен заради убийството на първата!
Слисаното възклицание на Шимейн я накара да се изхили злобно, но Гейдж я прекъсна с гневен крясък.
— Това е долна лъжа, Роксана, и ти го знаеш!
Русокосата жена впери престорено съжалителен поглед в Шимейн.
— Той ще убие и теб, също както уби Виктория… Ще ти се ядоса и ще те убие.
— Няма да търпя повече отмъстителните ти обвинения! — изрева Гейдж. — Ти по-добре от всеки друг знаеш, че не съм убивал Виктория. Дошла си тук нарочно, за да уплашиш Шимейн със злобните си лъжи!
Шимейн потръпна. Мислите й се завъртяха объркано. Дали в твърденията на тази жена имаше някаква истина? Но ако беше така, ако смяташе Гейдж за убиец, защо го искаше за съпруг? Ако наистина вярваше в това, което казваше, нямаше ли да се бои дори да припари до него? В края на краищата, ако бе убил веднъж, той можеше да го стори отново. Какво би му попречило да изпадне в ярост и да отнеме нечий друг живот, както уж бил сторил с Виктория? И все пак, Роксана бе направила всичко възможно, за да го спечели за себе си.
Като вдигна решително глава, Шимейн погледна дъщерята на ковача право в очите. Нямаше да достави на тази жена удоволствието да се отрече от Гейдж.
— Не ти вярвам, Роксана. Моят съпруг не би убил никого!
— Нима? — изсмя се жлъчно Роксана и се приближи до самия ръб на вира. Водата беше достатъчно прозрачна, за да й позволи да вижда, макар и не съвсем ясно, телата им, притиснати едно към друго. Гледката прободе сърцето й като кама и задълбочи още повече омразата, която я изгаряше. Тъкмо от това се бе страхувала още от мига, в който беше зърнала Шимейн за пръв път. Кой мъж би могъл да устои на подобна красота? Не и Гейдж, отвърна си сама тя с печална усмивка. Той винаги бе търсил единствено красотата! Доказателството за това бяха както Виктория, така и тази уличница, която с лъстивия си поглед и с преструвките си го бе подмамила да се ожени за нея. Да, Гейдж Торнтън никога не би взел за съпруга някоя грозновата жена. Но Роксана щеше да си отмъсти и на двама им! Гейдж не можеше да я отхвърли за втори път, без да си плати за това. — Всички знаят колко зъл нрав има Гейдж, и Виктория стана негова жертва.
Гейдж изсумтя презрително.
— Мислиш ли, че някой ще повярва на измислиците ти, след като така разпалено се кълнеше, че съм напълно невинен? Освен това, ако наистина беше убедена, че хората ще се вслушат в новата ти версия, защо не им я разказа още предишния път, когато дойде да ме заплашваш? Доколкото знам, не си им споменала и дума. Изглежда, сама не вярваш, че от това ще излезе нещо! Единствената ти цел е да смутиш Шимейн.