Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Обещавам ти, че нищо лошо няма да те сполети — добави Елейн. — Аз ще те закрилям, ако се наложи.
Очите на светлокосата жена зашариха от едната към другата и изведнъж, за удивление на Нинив, тя се просна на голата земя пред Елейн.
— Вие сте височайша лейди в тази земя, точно както казахте на Лука. Не го разбрах веднага. Простете ми, височайша лейди. Покорявам ви се и съм ви предана изцяло. — И тя целуна земята пред нозете на Елейн. Очите на Елейн сякаш щяха да изскочат.
Състоянието на Нинив не беше по-добро.
— Стани — изсъска тя и се огледа притеснено да не би някой да ги гледа. Лука, разбира се — проклет да е! — все още начумерен, но нищо не можеше да се направи. — Ставай! — Жената не помръдна.
— Изправи се, Церандин — каза Елейн. — В тази земя никой не иска от хората да се държат по този начин. Дори и един владетел. — След като Церандин колебливо се изправи, тя добави: — Ще те науча как да се държиш подобаващо в отплата на отговорите ти на моите въпроси.
Жената се поклони с ръце на коленете и сведена глава.
— Да, височайша лейди. Ще бъде както кажете. Ваша съм.
Нинив въздъхна тежко. Няма що, хубавичко щяха да си прекарат по пътя за Геалдан.
Глава 18
Хрътка на мрака
Лиандрин яздеше по многолюдните улици на Амадор с презрителна усмивка, скрита под дълбокото нагънато боне. Мразеше, че й се бе наложило да се откаже от многобройните си плитки, а още повече мразеше смешните моди на тази смешна и жалка земя; червеникавожълтото на шапката и роклята всъщност й беше харесало, но не и големите кадифени фльонги на двете. Но все пак бонето скриваше очите й; заедно с меденожълтата й коса кафявите очи на часа щяха да я издадат като тарабонка, което в момента не беше никак добре в Амадиция — и освен това скриваше онова, което можеше да се окаже още по-лошо тук. Айезседайското й лице. Скрита така безопасно, тя можеше спокойно да се подсмихва на Белите плащове, каквито, изглежда, бяха една пета от мъжете по улиците. Не че войниците, съставящи друга петина, бяха нещо по-добро. На никой от тях дори не му хрумваше да надникне под бонето, разбира се. Тук Айез Седай бяха извън закона, което означаваше, че просто ги няма.
При все това тя се почувства малко по-добре, когато сви на пресечката и се озова пред кованите порти на къщата на Джорийн Арийн. Поредната безплодна разходка с цел да чуе нещо за събитията в Бялата кула; нищо ново нямаше, откакто бе научила, че Елайда е установила контрол над Кулата (или поне така си въобразява) и че оная Санче са я свалили. Наистина, Сюан бе успяла да избяга, но сега тя представляваше една безполезна дрипа.
Градините зад сивата каменна ограда бяха пълни с растения, повехнали и прежълтели от липсата на дъжд, макар и подкастрени грижливо и оформени в големи кубове и кълба, а едно от тях — дори като изправен на задните си крака кон. Само едно обаче. Търговците като Арийн обичаха да подражават на по-издигнатите особи, но не смееха да прекаляват, за да не си помисли някой, че са отишли твърде далече в суетата си. Изкусни тераси красяха голямата дървена къща с покриви с червени керемиди, но за разлика от жилището на лорда, чиято имитация представляваше, каменната му основа не беше повече от десет стъпки висока. Детинско подражание на благородническо имение.
Косматият сивокос мъж, който заситни почтително да хване стремето й, за да слезе, и да поеме юздите, беше облечен изцяло в черно. Каквито и цветове да си избереше един търговец за ливреи на слугите си, гледаха да са все господарски цветове, а и най-нищожният лорд можеше да създаде големи неприятности и на най-богатия продавач на стоки. Хората по улиците наричаха черните ливреи „търговски“ и се подхилкваха при това. Лиандрин презираше черното палто на коняря толкова, колкото презираше къщата на Арийн и самата Арийн. Един ден тя щеше да има истински имения. Цели палати. Бяха й обещани, заедно с властта, която щеше да ги съпровожда.
Тя закрачи по глупавата рампа, полегнала под наклон покрай каменната основа към резбованите дървени врати. Замъците в господарските имения имаха рампи и естествено един търговец, който претендира, че е преуспяващ, не можеше да се задоволи с някакви си там стъпала. Облеченото в черно слугинче пое ръкавиците и шапката й в кръглото преддверие с многобройните му вътрешни врати, резбовани и боядисани ярко колони и обиколната тераса. Таванът беше лакиран и наподобяваше на мозайка, с пресичащи се златисти и черни звезди.