Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Какво става тук? — настоя Лиандрин. — Коя си ти и какво… — Изведнъж споменът проблесна в главата й. Мраколюбка, слугиня в Танчико, която непрекъснато й правеше въртели. — Гилдин! — скастри я тя. Тази горделива слугиня по някакъв начин ги беше догонила и очевидно се опитваше да се представи за куриерка на Черните, донесла някакви ужасни новини. — Този път прекали! — Посегна да обгърне сайдар, но още докато го правеше, сиянието обкръжи другата жена и досегът на Лиандрин опипа дебелата невидима стена, преградила пътя й към Извора. А той увисна някъде там, като слънцето, мамещ и недостижим.
— Затвори си устата, Лиандрин — каза кротко жената. — Какво си зяпнала като риба на сухо. И не съм Гилдин, а Могедиен. На този чай му трябва още малко мед, Темайле. — Крехката жена с лисиче лице изприпка покорно да вземе чашата.
Това трябваше да е. Коя друга можеше толкова да изплаши останалите? Лиандрин ги огледа. Кръглоликата Елдрит Джондар, която за първи път не изглеждаше разсеяна въпреки мастиленото петно на носа й, закима енергично. Останалите не смееха да помръднат. Защо една от Отстъпниците — от тях не се очакваше да използват това име, но помежду си често го правеха — защо на Могедиен се бе наложило да се предреши като слугиня? Та тя имаше или можеше да има всичко, което си поиска. Не само немислимото познание за Единствената сила, но власт. Власт над другите, власт над целия свят. И безсмъртие. Власт в продължение на един безкраен живот. Тя и сестрите й бяха разсъждавали за възможните разногласия между Отстъпниците. Някои заповеди си противоречаха, а други Мраколюбци бяха получавали заповеди, противоречащи на техните. Може би Могедиен се криеше от другите Отстъпници?
Лиандрин разгъна цепнатите поли на роклята си в раболепен реверанс.
— Приветстваме те с добре дошла, велика наставнице. Щом Избраниците ни водят, несъмнено ще победим преди Деня на завръщането на Великия властелин.
— Много мило — отвърна й сухо Могедиен, поемайки чашката от Темайле. — Да, така е много по-добре. — Темайле изглеждаше изпълнена с нелепа благодарност. Какво ли им беше направила Могедиен?
Изведнъж една мисъл обезпокои Лиандрин, при това много неприятна. Беше се държала с една от Избраниците като със слугиня.
— Велика наставнице, в Танчико не знаех, че…
— Разбира се, че не знаеше — отвърна й раздразнено Могедиен. — Каква полза да си губя времето из сенките, ако ти и тези другите знаят коя съм? — По устните й пробяга тънка усмивка, но лицето й остана безизразно. — Да не би да се притесняваш за онези дни, когато нареди на готвача да напердаши Гилдин? — По лицето на Лиандрин внезапно избиха капчици пот. — Нима наистина допускаш, че ще позволя такова нещо? Човекът несъмнено ти е докладвал, но той запомни това, което аз исках да запомни. Всъщност той изпитваше жал към Гилдин, с която господарката й се отнасяше толкова лошо. — Това, изглежда, много я развесели. — Дори ми даде един от десертите, които беше приготвил за теб. Не бих имала нищо против, ако още е жив.
Лиандрин въздъхна облекчено. Нямаше да умре.
— Велика наставнице, не е нужно да ме засланяте. Аз също служа на Великия властелин. Положила съм клетвите си на Мраколюбка още преди да отида в Бялата кула. Потърсих Черната Аджа в деня, в който разбрах, че мога да преливам.
— Значи ти ще си единствената сред тази безредна пасмина, на която не се налага да научи коя е господарката й. — Могедиен повдигна вежда. — Не бих си го помислила за теб. — Сиянието около нея изчезна. — Имам задачи за вас. За всички ви. С каквото и да сте се занимавали досега, забравете го. Ала сте непохватни, както се доказа в Танчико. Но щом камшикът е в моята ръка, може би ще ловите по-успешно.
— Ние чакаме заповеди от Кулата, велика наставнице — отвърна Лиандрин. Непохватни били! Та те почти бяха намерили онова, което търсеха в Танчико, когато избухнаха градските метежи; едва се спасиха от унищожение от ръцете на Айез Седай, които някак се бяха намесили в плана им. Ако Могедиен се беше разкрила и дори взела участие на тяхна страна, щяха да победят. Ако някой бе виновен за провала им, то това беше преди всичко самата Могедиен. Лиандрин посегна към Верния извор, не за да го обгърне, а само да се увери, че невидимият щит не е оставен овързан около нея. Беше изчезнал. — Възложиха ни се големи отговорности, огромни задължения да изпълним, и сигурно ще ни се нареди да продължим да…