Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Поклатих глава.
— В писмото си тя казва да съм ги изхвърлел. Никой няма да възрази, ако ги обличате.
Точно както и очаквах, всичко й беше по мярка — наистина изумително. Дори обувките бяха същият номер. Крита Кано излезе с чифт сандали на Кумико. Когато я видях облечена като жена ми, отново излитах чувството, че действителността пак променя донякъде посоката си точно както огромен пътнически кораб променя постепенно своя курс.
След като Крита Кано излезе, аз се излегнах на канапето и загледах градината, съзнанието ми бе съвсем пусто. След половин час жената се върна с такси, носеше три големи плика, напълнени с покупки. После ми направи шунка с яйца и салата със сардини.
— Я ми кажете, господин Окада, проявявате ли интерес към Крит? — попита тя най-неочаквано, след като се нахранихме.
— Крит ли? — възкликнах аз. — Остров Крит в Средиземно море?
— Да.
Поклатих глава.
— Не знам — отвърнах. — Не че не проявявам интерес, но не съм мислил по въпроса.
— Искате ли да отидем заедно в Крит?
— Да отидем заедно в Крит? — повторих като ехо.
— Всъщност ми се иска да се махна за малко от Япония. Ето за какво си мислех през цялото време в кладенеца, след като вие си отидохте оттам. Откакто Малта ми даде името Крита, ми се иска някой ден да посетя Крит. За да се подготвя, изчетох доста книги за острова. Дори учих гръцки, та като му дойде времето, да мога да живея там. Заделила съм доста голяма сума, достатъчна, за да живеем доста време там без финансови проблеми. За парите не се безпокойте.
— Малта Кано знае ли, че се каните да отидете в Крит?
— Не. Не съм й споменавала, но съм сигурна, че няма да се възпротиви. Вероятно ще прецени, че ще ми се отрази добре. През последните пет години ме използва за медиум, но това не означава, че ме експлоатира. Прави го, за да ми помогне да се възстановя. Убедена е, че като прекарвам през себе си съзнанието и самоличността на различни хора, ще успея да свикна с новото си „Аз“. Разбирате ли? Така чрез другите осъзнавам какво е да имаш самоличност. Сега, като се замисля, си давам сметка, че никога през живота си не съм казвала недвусмислено на никого: „Искам да направя това и това.“ Всъщност никога не съм си и помисляла: „Искам да направя това и това.“
От мига, в който съм се родила, живея с болката като център на живота ми. Единствената цел ми беше да намеря начин да съществувам по някакъв начин със силната болка. А след като навърших двайсет години и направих неуспешен опит за самоубийство, болката изчезна и ме обзе дълбоко, много дълбоко вцепенение. Бях като ходещ труп. Бях абсолютно безчувствена. У мен нямаше и помен от онова, което наричаме собствена воля. А после, когато Нобору Ватая насили плътта ми и разтвори съзнанието ми, аз се сдобих с третата си самоличност. Но пак не бях аз. Единственото, което бях успяла да постигна, бе да имам минимално нужната вместимост на „Аза“, само обем, нищо повече. И под ръководството на Малта Кано пропусках през това вместилище в себе си множество чужди самоличности. Ето как минаха двайсет и шест години от живота ми. Само си представете, моля ви: в продължение на двайсет и шест години не съм била нищо. Ето коя мисъл ме изуми толкова силно, докато седях сама в кладенеца и мислех. Дадох си сметка, че през цялото това време човекът, наречен „Аз“, всъщност е бил нищо. Аз не бях нищо освен проститутка. Проститутка на плътта. Проститутка на ума. Сега обаче се опитвам да свикна с новата си самоличност. Не съм нито вместилище, нито посредник за други самоличност. Искам да утвърдя себе си тук, на този свят.
— Разбирам какво ми обяснявате, но защо все пак искате да заминете за Крит точно с мен?
— Защото вероятно ще се отрази добре и на двамата: и на вас, господин Окада, и на мен — отговори Крита Кано. — Засега не е необходимо да сме тук. В такъв случай е за предпочитане да заминем. Кажете ми, господин Окада, има ли нещо, което трябва да направите на всяка цена — някакви намерения, които смятате да осъществите в бъдеще?
— Единственото, което трябва да направя, е да разговарям с Кумико. Не мога да предприема нищо, докато не се срещнем лице в лице и тя не потвърди, че съвместният ни живот е приключил. Само нямам представа как да я открия.
— Но ако все пак я откриете и както се изразихте, бракът ви е „приключил“, ще помислите ли дали да не дойдете с мен в Крит? В някакъв момент и на двамата ще се наложи да започнем на чисто — рече Крита Кано и ме погледна в очите. — Според мен едно пътуване до Крит не е лошо начало.