Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Никак даже — съгласих се аз. — Малко е внезапно, но не е никак лошо като начало.
Крита Кано ми се усмихна. Дадох си сметка, че се случва за пръв път. Заради това ми се стори, че в някаква степен историята е поела в правилна посока.
— Имаме време — допълни тя. — Дори и да побързам, ми трябва най-малко половин месец, за да се подготвя. Много ви моля, господин Окада, използвайте това време, за да помислите. Не знам дали мога да ви дам нещо. Струва ми се, че точно сега нямам какво да ви дам. Празна съм в буквалния смисъл на думата. Едва сега започвам да пълня малко по малко със съдържание празната обвивка. Мога да ви дам себе си, господин Окада, стига да кажете, че нямате нищо против. Смятам, че можем взаимно да си помогнем.
Аз кимнах.
— Ще помисля — обещах. — Много се радвам, че ми го предлагате, и според мен ще бъде страхотно, ако заминем заедно. Наистина. Но има куп неща, които трябва да обмисля, и куп неща, които трябва да изясня.
— Не се притеснявайте, ако накрая кажете, че не искате да дойдете в Крит. Няма да се разсърдя. Ще съжалявам, но искам да ми отговорите откровено.
И тази вечер Крита Кано остана да пренощува у нас. По залез-слънце ме покани на разходка из близкия парк. Реших да забравя петното и да изляза. Защо да се притеснявам от такива неща? Разхождахме се около час в приятната лятна вечер, после се прибрахме и хапнахме.
След вечеря Крита Кано заяви, че искала да спи с мен. Искала да се любим. Беше толкова внезапно, че не знаех какво да правя, и й го казах:
— Толкова внезапно е. Не знам какво да правя.
Крита Кано ме погледна право в лицето и отвърна:
— Независимо дали ще дойдете с мен в Крит, господин Окада, искам да спите с мен този път — само този път — като с проститутка. Искам да купите тялото ми. Тук. Тази вечер. Ще ми бъде за последно. Ще престана да бъда проститутка — и на плътта, и на ума. Ще се откажа и от името Крита Кано. Но за да го направя, трябва да имам ясен, видим вододел, нещо, от което да личи: „Това свършва дотук“
— Разбирам, че искате да имате вододел, но защо непременно трябва да спите с мен?
— Толкова ли не разбирате, господин Окада? Като спя с вас такъв, какъвто сте в действителност, като слея действително тялото си с вашето, искам да мина през вас, през човека на име господин Окада. Така искам да се освободя от своеобразното осквернение вътре в мен. Това ще бъде вододелът.
— Съжалявам, но не купувам тела.
Крита Кано прехапа устна.
— А искате ли да направим така? Вместо пари ще ми дадете някакви дрехи на жена си. И обувки. Това ще бъде цената на тялото ми. Така ще си уредим сметките, нали? И аз ще бъда спасена.
— Спасена. Искате да кажете, че така ще се освободите от осквернението, което Нобору Ватая е оставил вътре във вас.
— Да, точно това искам да кажа — потвърди Крита Кано.
Взрях се в нея. Без изкуствените мигли лицето й изглеждаше съвсем детско.
— Кажете ми все пак какво представлява този Нобору Ватая? — рекох аз. — Брат е на сестра ми, а почти не го познавам. Какво мисли? Какво иска? Единственото, което знам със сигурност, е, че се мразим.
— Нобору Ватая е човек от свят, който е диаметрално противоположен на вашия — отговори Крита Кано. — От свят, където вие, господин Окада, губите всичко, а Нобору Ватая само печели. От свят, където вие сте отхвърлен, а той е приет. Обратното е също толкова вярно. Затова Нобору Ватая така ви мрази.
— Не разбирам. Защо изобщо забелязва съществуванието ми? Той е прочут, той е всесилен. В сравнение с него аз съм кръгла нула. Защо си прави труда и си губи времето да мрази точно мен?
Крита Кано поклати глава.
— Омразата е като дълга тъмна сянка. В повечето случаи дори човекът, който я изпитва, не знае откъде се е взела. Тя наподобява двуостър меч. Прободеш ли онзи, когото мразиш, пробождаш и себе си. Колкото по-силно я забиваш в него, толкова по-навътре влиза и в теб. Често може да бъде смъртоносна. Но не е лесно да я изтръгнеш от себе си. Много ви моля, господин Окада, пазете се. Точно затова не искам Нобору Ватая да бъде последният ми клиент като проститутка. Разбирате ли?
Тази нощ спах с Крита Кано. Съблякох дрехите на Кумико, които бяха на нея, и слях тялото си с нейното. Бавно и нежно. Беше като продължение на съня, сякаш пресъздавах съвсем точно на живо същото, което бях правил с Крита Кано насън. Тялото й беше истинско и живо. Ала липсваше нещо: ясното усещане, че това наистина се случва. На няколко пъти ми се струваше, че го правя с Кумико, а не с Крита Кано. Бях сигурен, че веднага щом свърша, ще се събудя. Но не се събудих. Свърших вътре в Крита Кано. Беше истина. Самата истина. Но щом го осъзнах, истината ми се стори по-малко истинска. Действителността сякаш се разпадна и малко по малко се отдалечи от самата себе си. Въпреки това си беше действителност.