Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
18.
Забавяне
Подът се разтърси от силен тътен.
— Целият ли град смяташ да гръмнеш, Джими? — попита Лизли.
Джеймс огледа другите в сумрака на склада и промълви тихо:
— Може би.
Погледна брат си на смътната светлина на единствения фенер. От два дни войниците му извършваха набези през каналите, събираха информация, отбелязваха как вървят боевете горе и координираха отбраната на града. Едно от нещата, които Джеймс беше разбрал, бе, че демонската магия най-вероятно ще доведе до бързото им влизане в Крондор. Тъкмо поради това, вместо да хвърли всички сили по стените и да не остави нищо вътре, той бе жертвал живота на стотици войници — за да си помисли врагът, че градът се отбранява тежко и чак след като навлезе в Крондор да разбере, че битката тепърва започва.
Докато координираше отбраната от подземния си команден пункт, той бе получил възможността да опознае брат си. Беше изпитал тъга, когато осъзна, че макар да наближаваше седемдесетте, беше прекарал с брат си едва няколко часа. Знаеше, че Лизли е убиец, професионален крадец, контрабандист и сводник, виновен в толкова престъпления, колкото мухи могат да кацнат върху купчина тор, но в него виждаше самия себе си, ако не беше имал шанса да срещне принц Арута преди толкова години. Беше казал на Лизли за тази среща — как бе зърнал принца на улицата, докато се мъчеше да се измъкне от тайната полиция на Джоко Радбърн, и как след това бе спасил живота на Арута от един наемен убиец по покривите. Това действие беше превърнало Джими Ръчицата, момчето крадец, в скуайър Джеймс, а после, след още близо петдесет години, в Джеймс, херцог на Крондор.
Джеймс въздъхна.
— През всички тези години можех да те използвам много пъти, ако знаех, че мога да ти вярвам.
Лизли се засмя.
— Джими, за малкото време, откакто те познавам… колко? Три посещения за четиридесет години?… Те заобичах като брат, какъвто си ми, но чак да си вярваме? Шегуваш се.
Джеймс се засмя.
— Предполагам. Ако имаше възможност, сигурно щеше да ме обесиш за измяна и ти да станеш херцог на Крондор.
— Едва ли. Никога не съм имал такава амбиция.
Двамата чуха поредния глух тътен и един от стражите каза:
— Това май беше изоставеният склад при мелниците край реката. Там струпахме двеста бурета.
Още преди обсадата хората на Джеймс бяха оставили бурета с квеганско масло на стратегически места.
— Ти да беше видял защитата на Арменгар — каза Джеймс. — Този град беше радост за всеки бранител и истински кошмар за всеки нападател. — И той направи вълнообразно движение с ръката си като змия, пълзяща из тревата. — Нямаше ни една улица без завои, по-дълга от един изстрел с лък. Нямаше нито една постройка с прозорци на приземния етаж, тежките дъбови врати, можеха да се залостват само отвътре, а всеки покрив бе плосък.
Войниците се усмихнаха и закимаха, а един рече:
— Платформи за лъкометците.
Джеймс каза:
— Абсолютно. Така защитниците можеха да се придвижват от покрив на покрив по дълги талпи, които издърпваха след себе си, докато онези долу бяха изложени на стрелите на всяка стъпка от пътя си. Когато войските на Мурмандамус влязоха в града, Ги дьо Батира подпали двайсет и пет хиляди бурета с нафта.
— Двайсет и пет хиляди! — възкликна Лизли. — Шегуваш се!
— Не. А когато всичко това гръмна… — Той седна и опря гръб на стената. — Не мога да ви го опиша. Просто си представете една огнена кула, стигаща до небесата, и ще добиете смътна представа. А шумът… Бях почти оглушал. Ушите ми звъняха цяла седмица.
На вратата се почука и мъжете извадиха оръжията си. Чукането се повтори по уговорения начин, единственият светилник бе загасен и пуснаха патрула.
Бързо влязоха половин дузина войници, следвани от трима цивилни.
— Намерихме ги да се мотаят наоколо — каза водачът на патрула.
Ригър ги огледа и каза:
— Мои са.
— Ти пък кой си? — попита един от тримата.
Джеймс се засмя.
— Анонимността си има и недостатъци. — Обърна се към тримата крадци. — Това ви е шефът. Праведника.
Тримата се спогледаха и единият каза:
— Да бе, а ти си херцогът на Крондор.
Всички, без тримата се засмяха. Млада жена, една от крадлите на Лизли, отиде при тях и им обясни как стоят нещата. Когато стана ясно, че не се шегува, и когато един от тежковъоръжените войници също го потвърди, тримата се смълчаха. Херцогът и водачът на Гилдията на крадците можеха и да седят в мазе, свързано с канала, но все пак си бяха най-властните особи в града.