Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Но не ме разбирай погрешно — нямах нищо против харчовете на Дениз. Моите пари бяха и нейни, а аз толкова много печелех, че и най-големите й усилия правеха единствено дупка в морето. Мъчеше ме друго: това вече не беше онази Дениз, която познавах. Понеже красотата й идваше от непоквареността й и от това, че можеше да отиде на ресторант по тениска и дънки и пак да изглежда разкошно. Точно това бе за мен Дениз, а не някакви си префърцунени тоалети и безбожно скъпи накити. Те само подбиваха красотата й.
Така или иначе, когато се запознах с Надин, с Дениз прекарвахме повече време поотделно, отколкото заедно, а аз чуках „сини чипчета“ на поразия. — Свих рамене и тъжно поклатих глава. После продължих: — А Когато излязох на първата си среща с Надин, получих много повече, отколкото очаквах. Мислех я за обикновена тъпа блондинка, която ще разглезя докрай, за да установя пристанищното си право над нея.
— Пристанищно право ли? — килна глава Агента маниак.
— Точно така — отвърнах. — Пристанищно право: все едно хуят ми е кораб, а путката й — пристанището. — Свих невинно рамене. — Оказа се обаче, че Надин изобщо не е тъпа блондинка и преди още вечерта да приключи, бях напълно запленен. Когато спряхме пред апартамента й, се напънах да измисля начин, по който да я прелъстя, но така й не ми се удаде да опитам, понеже тя взе, че направо предложи: „Искаш ли да се качиш за по едно кафе?“. И докато се опомня, се озовах горе и рекох: „Боже мой, страхотно апартаментче имаш, Надин“. Макар единствената ми мисъл да бе как, по дяволите, да се навра в леглото й.
А тя каза: „Защо не запалиш камината? Трябва за малко да се отбия до тоалетната“, при което рекох: „Разбира се…“ И си спомням колко ме шокира тогава мисълта, че една красавица като нея изобщо може да ползва тоалетна! Не можех да си представя такова съвършено същество да сере! Нали ме разбираш?
— Голям перко си — захили се Агента маниак. — Известно ли ти е?
— Знам — рекох гордо, — но това в случая е без значение. Та клеча, значи, пред камината й и се напъвам да измисля с шантавия си мозък някой лаф, с който да я сваля и да я закарам в леглото, при което чувам: „Окей! Върнах се!“. Извръщам се и я виждам така, както я е майка родила!
Ченето на Агента маниак провисна:
— Будалкаш ме!
— Ни най-малко! В крайна сметка преспах у тях — казах на Дениз, че съм закъсал в Атлантик Сити — след което напълно изгубих контрол върху събитията. Първоначално решихме да се срещаме веднъж седмично, във вторниците вечерта. И изобщо да не се чуваме по телефона в останалите дни. Изкарахме така около ден и половина, след което започнахме да си говорим по телефона всеки ден — не повече от няколко минути все пак, уж само да разберем кой как е. Скоро обаче, макар и неизвестно как, и това прерасна в няколко часа на ден. И тогава реших, че имам нужда да прекарам само няколко дни насаме с нея — просто ей така, да я избия от системата си, нали ме разбираш? Казах на Дениз, че ми се налага да отида до Калифорния по бизнес. И това беше краят: двамата с Надин се влюбихме до полуда и почнахме да си говорим нонстоп по телефона и да се срещаме следобедите, че да пуснем на свобода немирните ни хормони! Едва в края на януари казах на Дениз, че имам нужда от свобода; тогава се преместих в „Олимпик Тауърс“ в града.
Колкото и да е странно, Дениз все още не беше усетила, че имам любовна връзка. Пък и аз много внимавах — особено в началото. Но щом се пренесох в града, и това се промени. Към средата на февруари започнахме да ходим с Надин да танцуваме из нощните клубове и да се държим за ръка през масата в „Канастълс“ — един от най-нашумелите ресторанти в Манхатън по онова време. Там всички ме познаваха и предполагам, че някой се е обадил на Дениз да й съобщи, че вечерям с Надин. Няколко часа по-късно, когато лимузината ми спря пред „Олимпик Тауърс“, някой отвори задната врата, но се оказа, че не е портиерът, а Дениз. Най-лошото е, че ме завари в страстна целувка, тръшнат върху Надин, докато й разправях колко много я обичам.