Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Села плесна с ръце и образите се стопиха. Размаха пръст на детето и то се понацупи. „Извинявай — каза му Села с ръце. — Това е нейният начин да те поздрави. Още не разбира, че не всички могат да правят като нея.“
Вейлин клекна, така че очите им — неговите и на детето — да са на едно ниво.
— Аз съм твоят чичо Вейлин — каза той. — А ти коя си?
Шепот в ума му, тих и срамежлив. „Лорен.“
Села плесна от ново с ръце, детето се намръщи и каза нацупено:
— Лорен.
— Радвам се да се запознаем, Лорен.
— Сънувах един сън — каза момиченцето с широка усмивка. — Видях те на един плаж, беше нощ и ти убиваше някакъв човек с брадва.
Села я хвана за ръката, издърпа я от гърба на котката и я поведе към къщата, като с другата си ръка правеше знака за храна.
— Не си го слагай на сърцето — каза Норта. — Да знаеш мен как ме сънува…
Села ги гости с рибен пай и подлютени с чесън картофи, докато Норта разказваше за пътуването им от разрушения град до Пределите.
— Отне ни близо четири месеца и не всички оцеляха.
— Лонаките? — попита Вейлин.
— Не, колкото и да е странно, те изобщо не ни закачаха. Измъчи ни студът. Зимата дойде рано и ни настигна в равнините. Ако не бяха еорилите, щяхме да умрем от глад. Надарените могат да правят много неща, но не и да измагьосват храна от въздуха. Еорилите ни хранеха и ни заведоха при кулата, където граничен лорд Ал Мирна, благодарение на лейди Дарена, реши да ни даде заселническо право над отдавна изоставеното Нериново.
— Майка ти и сестрите ти? — попита Вейлин.
Лицето на Норта потъмня.
— Мама починала година преди ние да пристигнем, а сестрите ми… — Млъкна и Села стисна ръката му. — Е, да кажем, че не всички могат да се справят със страха си от Мрачното. Да чуеш гласа на невръстната си племенница в главата си, докато тя е още бебе, което не говори, може да е доста стряскащо. Хула е омъжена за един сержант от Северната гвардия, а Керан — за един търговец. Живеят в Северна кула и не се чувстват длъжни да ни идват на гости.
Вейлин изчака да приключи с яденето си, преди да зачекне друга тема:
— Харлик още ли е с вас?
— В известен смисъл — отговори Норта. — Живее сам в една колиба на плажа и от тъмно до тъмно пише. Но не дава на никого да зърне написаното. Повечето хора тук уважават желанието му да бъде оставен на мира, с изключение на Плетача. Той разменя кошниците, които плете, срещу храна, и така изхранва и двамата.
Вейлин стана от масата.
— С лейди Дарена трябва да разговаряме с него. Извинете ни.
„Ще нощувате при нас — каза с ръце Села. — Имаме място да ви настаним.“
Къщата определено беше достатъчно голяма да приеме неколцина гости. Норта им бе разказал, че я построил някакъв изгнаник от Алпиранската империя, решен да продължи тамошната традиция на многоженството.
— Ударил една от жените си — бе вметнала Лорен. — Ударил я силно, другите дами се ядосали и го намушкали. — Стисна здраво вилицата си и започна да я забива в завивките на леглото. — Муш! Муш! Муш! — Спря намусено чак когато Села плесна отново с ръце.
— Ще се радвам да остана при вас — каза Вейлин на домакинята и се обърна към Дарена: — Ще се разходим ли до плажа, милейди?
— Виждала съм битки, горски пожари и душите на лоши хора — каза Дарена, докато вървяха по пясъка към колибата на Харлик. Нощта наближаваше заедно с прилива, а вятърът рошеше косата ѝ. — Но това момиченце ме плаши повече от всички тях, взети заедно.
— Сила като нейната неизменно поражда страх — съгласи се Вейлин. — Колкото повече расте, толкова по-трудно хората ще търпят дарбата ѝ.
— Е, сега поне си има чичо с дарба, който да я защити.
— Така е.
— Откога не си виждал учителя?
— А ти защо го наричаш така?
— Защото самият той използва това име и защото това е занятието му. Всеки ден, с изключение на един, децата се събират в неговото училище. Идват и възрастни, онези, които имат проблем с цифрите и буквите. Той учи всички и ги учи добре. По свой собствен начин той също е Надарен.
Вейлин си спомни колко търпение бе проявил Норта с Дентос преди Изпитанието на познанието, как умееше да укротява Френтис по време на инструкции и колко бързо бе обучил стрелците от Вълчите бегачи. „През всичките тези години е бил учител по сърце. Ако беше останал в ордена, със сигурност щеше да се издигне до инструктор по лъка.“